Поводът за този разговор с емблематичната за модерно звучащия български фолклор певица Нина Николина е новата песен „Райна“, създадена заедно с белгийския пианист Даниел Верстапен. От разговора ни с Нина може да разберете повече за сътрудничеството и самата песен, но и дали двете ѝ кучета ѝ „припяват“, на кой концерт последно е присъствала, какво е „седенкюту“, и още:
Вероятно сте записали „Райна“ дистанционно?
Записахме я дистанционно, не само с Даниел Верстапен, а и с аранжора на песента – Явор Русинов, той живее от няколко години в един прекрасен природен парк около Ивайловград. Стана така, че от всички участници в песента всъщност никой с никого не се видя. Направихме песента така – аз получих аранжимента с бекинг трак и върху нея изпях песента, която избрах – „Леле, Райне“, песен от пазарджишкия край. „Леле, Райне“ става популярна в репертоара на Надка Караджова, аз съм се учила от нея. А след моя глас е записвал Дамян Йорданов, кавалджията. Той пък живее във Варна и е отишъл до студиото на Явор в местността до Ивайловград. Успяхме обаче да се срещнем преди десетина дни, когато Даниел беше в България, на обща репетиция.
Това, че Верстапен те е поканил да изпееш тази песен със сигурност е комплимент за теб. В чии критики и похвали обичайно се вслушваш най-внимателно?
Обичам да получавам оценка от музиканти, мои колеги, които имат отношение към проектите ми. Ние, музикантите, помежду си много неща чуваме, откриваме, но не винаги сме прави, ако трябва да ги поправяме. Затова обичам да получавам и оценка от хора, които не се занимават с музика, защото това е може би по-важната оценка, тяхното мнение ми е много важно.
Твоята майка е фолклорист и има своето влияние върху музиката ти и развитието ти в тази област. Кой е най-големият комплимент, който ти е правила?
Интересно е, че я споменаваш точно в този момент, в който ми е много мило от цялото преживяване в Белгия. Защото основната част от репетицията беше с женски хор и с диригента им Надежда – така се върнах към детството ми, когато аз съм пяла много дълги години в хора на майка ми. И тя наистина има голямо влияние върху мен, тя е диригент, музикант, фолклорист. Аз съм наследила нейната професия, на която винаги съм се възхищавала. И даже разказах на певиците как, като съм била малка, знаех партиите на всички гласове в хора. Случваше се често майка ми да ме мести по време на концерта – чува, че нещо е трудно на първи глас и аз минавах зад всички певици и отивах да помагам на първи глас. По-скоро това ми хрумва като емоционален момент. С майка ми имаме много силна връзка – и двете се занимаваме с едно и също нещо; разбира се, тя е човек, благодарение на който този мой път се случи съвсем професионално. Аз дори не си спомням кога е моето първо излизане на сцена (б.а. - това се случва, когато е на едва 3-годишна възраст), но на нея дължа професионалното изработване на това да стана музикант. Сега, когато съм майка и имам деца, мога да оценя колко не е била лесна работа да накараш едно малко дете да свири на пиано, да ходи на солфеж, да се занимава с нещо по цял ден вместо с игри. Така че не знам дали си спомням конкретен момент от нейни думи към мен, но тя винаги е била щедра като оценка, не съм получавала само критики. Вярвам, че така се оформя човек или музикант да расте без комплекси и страхове. Така че съм ѝ изключително благодарна, защото се чувствам уверена, благодарение на нея.
Караш ли дъщерите си да ходят на пиано и солфеж?
Не. Опитвах – голямата ми дъщеря свири две години на пиано, беше ѝ интересно, след което рязко каза, че не иска да се занимава повече с пиано. И двете са много музикални, много хубаво пеят. Моята сестра, която е по-голяма от мен, има по-хубав глас от мен, пее по-хубаво от мен, но не иска и да чуе за сцена. Така че човек трябва да избира много внимателно професията, която ще го направи щастлив, защото тя е за дълго време. Не се меся на децата си, опитвам се да им покажа музикалния свят чрез концерти, театри. Те си имат собствено мнение за световната музика, която слушат. Растат в доверие и, надявам се, примерът, който давам, да ги оформи – дали биха искали да станат музиканти или каквото и да изберат, бих ги подкрепила.
Имаш две кучета ваймаранер, Когато репетираш вкъщи, те присъединяват ли се да „пеят“? И как ви търпят съседите, ако имаш такива?
Аз живея в къща и съседите не са ми проблем. С кучетата съм късметлийка, защото има едни породи, при които наистина няма пеене пред тях. Докато моите две кучета само правят много смешни физиономии, с които реагират на честотите, които чуват. Но имах много смешен момент – репетирахме в един проект с една приятелка, народна певица, и тя имаше дакел. Не можеше да се пее покрай него. Понеже бяха акапелни неща, които са шопски, с повече дисонансни интервали – това куче направо се скъсваше да лае и ние не се чувахме от него. Много е смешно, че има породи, заради които наистина не можеш да ползваш дома си за репетиционна.
Песента „Райна“ е посветена на Райна Княгиня. Ако можеше да се преродиш назад във времето – като коя българка би искала да поживееш?
Райна Княгина е наистина голяма личност за нашата история. Никога не съм си представяла в коя жена бих се преродила, но може би този пример е добър – със сигурност тя е била много смела. Харесвам смелите жени, дейните, работещите жени. Така че вярвам, че този образ може да ме провокира.
Ако някой все още не е слушал „Райна“ – в каква обстановка би препоръчала да чуе песента за първи път? Би ли дала определени насоки: в какъв момент, в каква среда, атмосфера, в чия компания, на какво устройство?
Аз най обичам да слушам музика в колата, защото съм си сама, саундът е добър и така човек може много да се вглъби в музиката. Разбира се, зависи всеки под каква форма слуша вкъщи музика. Но определено тази песен – може би заради тъпана, с който тръгва – звучи много гордо, с това каква музикална атмосфера би могла да представи България. Може би и затова от страна на Даниел избраха в клипа да са картини от България, планини, широка гледка – човек да се извиси над злободневни и дребни неща. Мисля, че за тази песен трябва да се излезе извън себе си, извън всичко и да се слуша „отгоре“. На мен определено ми въздейства много патриотично.
Познаваш отлично фолклора ни и езика ни – коя чуждица най-много те дразни?
Наистина имаме много чуждици, предимно от английския език и толкова много се употребяват, особено от новото поколение – с една дума може да определиш повече неща, като че ли им е по-лесно така. Не мога да се сетя някоя конкретна. Тъй като съм родом от Враца, имам в репертоара едни песни от турлашкия край – една от тях е „Накладоше седенкюту“. В нея има „собрашу се седенкюту“ – „събраха се на седенкя“, а в последния куплет е „оздол иде църни Йован, зубе му се вижду вижду, вежди му се не вижду гу“ – Йован, на който му е черна косата, зъбите му се виждат, защото явно е усмихнат, а веждите му не се виждат от косата. И когато предлагам да ги правим тези песни с музикантите, с които работя, те умират от смях, и особено на тази ме питат на кой език пея. А пък напоследък, направих един изцяло нов проект с песни, пак от този край – засега само веднъж съм го представяла, в София – с песни с еротичен подтекст...
Да - „Любовни народни песни“ - много интересен проект, наистина. Ще има ли и други представяния?
Ще има – есента. Подготвям и по-големи неща да се случат с този проект. Тези песни съм ги извадила в оригинал от старите книги, няколко тома на Флорентина Бадаланова (б.а. - „Фолклорен еротикон“, томове I, II и III, съставител Флорентина Бадаланова). Проектът наистина е страхотен и от есента вече се готвим с повече градове и повече концерти.
Предложѝ на днешните младежи – които искат да подходят по-нестандартно към момиче, което харесват – какъв комплимент от онова време да ѝ направят?
Не мога да се сетя в момента. Но пък мога да дам съвет към младите хора и да ги провокирам – проектите, които правя, винаги са насочени към тях, защото за мен е много важно да предадем интереса. Българският фолклор е любопитен, повечето текстове са като притчи и са актуални и днес. На моите концерти обикновено идват три поколения – баби, майки и внучки, внуци. При всеки един концерт при мен идват хора и казват – ако не беше ти, нямаше да чуем никога „Лале ли си, зюмбюл ли си“, или по начина, по който фолклорът битува, ние няма как да го чуем. Аз винаги се опитвам да го представям в модерен, нов вариант, за да стигне и до тях. Така че мога да посъветвам всички млади хора, които четат това интервю, да ме последват във всички социални мрежи, където пускам редовно всички плакати за всичко, което се случва около мен. А за най-малките – даже за 1-ви юни ще бъдем гости в Рим, в Културния институт, това е къщата на Борис Христов – заедно с моите колеги, те са актьори, сме направили едно детско интерактивно представление – „Кральо Портальо“ – в което децата участват с нас на сцената. То е подходящо за възраст от 6 до 10 г. До момента сме правили две турнета – децата пищят, страхуват се от самодиви, змейове, караконджули, много им е интересно. С него продължавам и през есента. Много работа ми предстои!
Ако погледнеш назад, коя е песента ти, която не си ценила достатъчно, а сега си я харесваш все повече?
Имам такава. „Лажи, лажи, Вере“ е песен, която е записвана много отдавна, в най-първия ми албум, когато работих със Слави Трифонов. През цялото време съм знаела, че е много хубава, но днес все повече я оценявам, а тя не заслужи толкова публичното внимание.
Чужда песен, която е най-подходяща да е твоят личен химн?
Веднага ми хрумна песента, която аз много харесвам – Hymn for the Weekend, колаборация между Coldplay и Beyoncè. А и клипът е сниман в Индия, по време на един традиционен празник. По принцип обичам музика, която по някакъв начин е свързана с конкретен фолклор, традиции. Даже бих искала аз да участвам в нея вместо Beyoncè, но не са ми се обадили.
Последният концерт, на който присъства като зрител, за удоволствие?
На Любо Киров.
Кога последно си ходи във Враца и какво прави в свободното си време там?
За съжаление, последния път, в който стъпих във Враца, градът беше част от турнето ми с детския спектакъл „Кральо Портальо“. Успяхме само да се снимаме с колегите ми на площада и – обратно в София. Но майка ми и баща ми вече не живеят във Враца, а в една къща близо до Враца и при тях ходя често.
При коя песен, ако я пуснат по радиото, веднага ще смениш станцията?
Веднага отговарям – чалга. Не мога да я понасям! Веднага сменям. Но при мен няма как да се случи такава музика да излезе случайно.
Нещо, което да споделиш за финал?
Като човек, който цял живот се занимава с фолклор, пак искам да кажа, че българският фолклор е нещо, с което може да се гордеем пред чужденците. Винаги казвам, че наистина е ценен и си струва да го познаваме малко повече – просто трябва да му обърнем внимание.
Интервю на Милен Антиохов
