Ния Петрова е млад изпълнител, който през 2018-та впечатли абсолютно всички членове на журито на "Гласът на България" с удивителното си изпълнение на песента "Take me to church". През същата година подгря ирландската певица Imelda May на концерта ѝ в Античния театър в Пловдив. Миналата година с групата си участва на френския фестивал "Saint Nectaire Valee Verte", а с джаз проекта на Велислав Стоянов в "China CEEC Music Week 2019", който се проведе в китайския град Ченгду. Освен с музика, тя се занимава и със социална дейност - по образование е социален работник и в момента работи с две организации. Едната се казва "Обществен компас" и там е ангажирана по проект за подпомагане на възрастните с риск от отпадане пазара на труда, създавайки инструменти за учене през целия живот.
Решихме да се свържем с Ния, за да разберем с какво се занимава вкъщи по време на социалната изолация. Ето какво ни сподели тя:
Какво правиш, за да се предпазиш от коронавируса?
Като цяло изолацията е пълна. Към средата на март осъзнах, че не бях излизала въобще повече от 2 седмици, да не говорим за какъвто и да е социален контакт, различен от виртуалния. Гледам да имам маска във всеки джоб, за да не я забравя и разбира се, дезинфектант - моят най-добър приятел. Най-трудното е отделянето от приятели и семейство. От началото на пандемията не съм се виждала с родителите си за повече от 5 минути и на по-близко разстояние от 3-4 метра, даже понякога през прозорец на кола.
Как се промени отношението ти към заразата с времето - от първите дни, когато се разчуваше, до днес?
В началото на заразата някак не го приех толкова реално. Случи се така, че бях в Китай точно през ноември 2019, когато така да се каже заразата "тръгна". Там не ни направи впечатление, но това си е един друг свят, който се справя с подобни проблеми по много по-различен начин от нас. Естествено след това дойде и в Европа и някак мислех, че ще си останем вкъщи известно време и нещата ще се оталожат, но това ми мислене доста бързо се промени. След толкова много и различна информация вече не знам какво точно да мисля. Много ме фрапира това, че започнахме да пресмятаме колко струва един човешки живот и едва ли не кое би било по-изгодно… В момента нямам идея какво ще се случи с бранша ни, с икономиката като цяло и с нас самите като хора и чувството е, че дори не знаеш какво да предполагаш.
От какво се отказа, за да спазваш изолацията?
Най-просто казано – от начина си на живот, но вярвам, че нещата ще се подредят.
И обратното: какво откри, че може да правиш, когато прекарваш повече време вкъщи?
Открих, че ако нещата с музиката и социалната работа не ми се получат, то мисля да вляза в кулинарията. Шегувам се, разбира се. Но открих, че козунакът въобще не е толкова сложна работа и ставането рано е доста по-приятно, когато не бързаш за никъде. Някак без да имаш в главата си постоянно мисълта къде трябва да отидеш, да направиш и след това да стигнеш до следващото, всичко върви някак по-леко.
Как се справяш с паниката?
Паника не съм усещала, по-скоро на моменти се усещам без желание за каквото и да било и тогава правя нещо, което е било част от ежедневието ми преди, за да се събера отново.
Как минава един твой ден?
Започнах да ставам доста рано и да си създам навиците за онези полезни неща, които винаги пропускаме, като например да пиеш топла вода рано сутрин, малко упражнения. След това разпределям "работния ден", който малко се размива. Задължително гледам разни изчанчени рецепти, които да пробвам и даже започнах да се храня много по-разнообразно и правилно. Наваксвам с упражненията по солфеж, преди учителят ми да се усети, че не съм му пращала домашни от началото на карантината, мъча котката си със свирене на китара и задължително привечер си правим терасна среща със съседката отсреща.
ПРОЧЕТЕТЕ КАКВИ КНИГИ И ФИЛМИ ПРЕПОРЪЧВА НИЯ ТУК!
Автор: Илиана Симеонова
