За съжаление живеем в такова време, че много хора забравят корените си, рядко се виждат с родителите си, губейки ценната връзка със семейството. В преследване на своите мечти и цели забравят тези, заради които са на този свят. Това именно провокира испанската режисьорка Мерицел Колел да заснеме филма "Срещу вятъра". Лентата беше представен на тазгодишното издание на София Филм Фест, а ние успяхме да си поговорим с Мерицел и продуцента Белен Санчез часове преди прожекцията на филма в Дом на киното.
Опиши се с 3 думи.
Перфекционистка, чувствителна и работлива.
Кога се зароди любовта ти към киното?
От малка. Спомням си как, когато бях на 6 години, гледах "Отнесени от вихъра" и от този момент не можех повече да се разделя с киното.
Ти си режисьор и сценарист, а имала ли си желание да застанеш пред камерата в ролята на актриса?
Не, аз съм от тези хора, които предпочитат да стоят зад камерата.
"Срещу вятъра" е първият ти пълнометражен филм. Как се роди идеята за него?
Идеята за филма е свързана с едно мое много лично желание, свързано със селото на моите баба и дядо. И също така с начина на живот, който по някакъв начин изчезва с това поколение. Сега това село в Северна Испания се населява само от 6 души.
От друга страна 2 години живеех в Аржентина и се усещах дистанцирана от семейството си и исках малко да изследвам това чувство на отчуждение. От там дойде идеята да разкажа за завръщането на една жена, която 20 години е била далеч от дома си.
Какви са вътрешните битки, които води твоята героиня Моника, 47-годишна танцьорка и хореограф?
Моника има много вътрешни битки. Главната е това, че не е успяла да се сбогува със своя баща. Има още един конфликт между нейните корени и това, което е тя. Един конфликт на самоличността. Тя е човек, който се е отдалечил от семейството си и по пътя е изгубила онова зъбчато колелце, което свърза това да бъде артист, посветен изцяло на танците, и корените й.
Днес по-голямо ли е отчуждението в семейството и според теб на какво се дължи това?
Да, има такова отчуждение между всички хора, които живеят в града и природата. За мен има нещо уникално в селото, което е много свързано със земята, с хората около теб. До голяма степен младите поколения, които сме се родили в градовете, нямаме такива връзки със семейството, със съседите. Сега има много повече индивидуализъм, затова и идеята на този филм ми харесва, защото разказва за 3 различни поколения – поколението, което е живяло от земята цял живот, второто, което се е отказало от нея, за да намери работа и младите, които през своите родители се опитват да открият своите корени.
Много често младите пренебрегват родителите си, следвайки своите мечти и цели, докато не стане твърде късно. Ти какво би ги посъветвала?
Важно е да не се губят корените и връзките между това, което си и всичките ти мечти. Ако трябва да дам съвет, то той би бил да следват решенията, които са взели. Понякога може да сбъркаш, понякога не, но всичко това зависи от живота.
А какви са твоите отношения с родителите ти?
Живея много близо до тях в Барселона, затова имаме много близка връзка. След като прекарах 2 години в Аржентина, една от причините да се върна в Испания беше, защото баба ми е много възрастна и си дадох сметка, че мога да я загубя, докато съм далеч, а не искам.
Ти си от съвсем скоро в България, какво те впечатли в София?
Тъй като вчера пристигнахме, съм видяла съвсем малко. Но това, което много ме впечатлява, е тази културна смесица между османското наследство, комунизма и настоящето. Направо ме подлудява, толкова ми е интересно. Струва ми се като едно изключително кинематографично място в огромен потенциал.
Все по-често се говори за неравенството между половете и по-конкретно в Холивуд. Като продуцент какво е вашето мнение за мястото на жените в киноиндустрията?
Белен Санчез: Смятам, че жените не са достатъчно ценени. Те винаги са били част от киноиндустрията и са заемали място, което не е задължително това, което биха избрали за себе си. Затова ми се струва много важно, че в момента се случват всички тези протести и се дава повече гласност на проблема, за да може да заемем своето пълноправно място в киното и в целия свят.
А какво е положението на жените в испанското кино?
Б.С.: Като навсякъде. Живеем в много мъжки свят, което означава, че те взимат решенията какви филми трябва да се правят, дали една жена е красива или не, дали трябва се снима или не. В Испания се случва същото, както в целия свят. За щастие, много повече жени намират в себе си силата и сигурността, за да разкажат своите истории.
Продължете изречението: Една жена трябва...
Марицел... да бъда смела и уверена.
Белен... да бъде сигурна, за да прави това, което иска. Няма значение какво й се казва, че трябва да прави.
Накъде духа вятърът?
В посоката на киното и на борбата за киното. Това ми дава сила да продължаваме да изследваме и да намираме своето място.
