Мелиса Ариф е една от тези млади дами, които умеят да изненадват – както себе си, така и околните. В търсене на истински смисленото, в този разговор тя разказва за любовта си към изкуството и ежедневието във време на налагаща се социална дистанция.
Наскоро от заглавието на една статия за теб научих, че превръщаш мечтите си в реалност – за какво мечтаеш във време на извънредно положение?
В сегашната ситуация всичко, за което съм си мечтала, остава на заден план, защото вярвам, че в момента е необходимо всички да се обединим в каузата за по-скорошно справяне с пандемията и последствията от нея. А що се отнася за мечтите ми, те са свързани с развитието ми като арт-мениджър и галерист. Стремя се да популяризирам българското изкуство - надявам се да успея да мога да увлека повече хора да се докоснат до магията на българските както утвърдени, така и млади автори.
В снимките си в социалните мрежи преминаваш през разнообразни роли – италианска ренесансова принцеса, през модел до арт мениджър. Кои са най-важните от тях за теб, коя от тях е наистина Мелиса?
Мога да кажа, че във всички вариации съм си аз. Разбира се, като всеки млад човек искам да експериментирам със себе си и възможностите си, за да открия къде се чувствам най-добре. Със сигурност изкуството, благодарение на семейството ми, винаги е играело важна роля в моя живот - за мен то може да бъде открито навсякъде. Имам желание занапред да продължа да се занимавам и да се развивам в тази посока.
В Италия, като част от магистърската ми степен, изучавах история на изкуството и се срещнах с много различни хора, които създават изкуство. Снимките ми като дюкеса са направени във връзка с поканата, която получих от театралната школа във град Ферара да участвам в постановка в замъка "Есте". В тази връзка силно впечатление ми направи Лаура Кароли - дизайнер със собствена модна линия за бижута и аксесоари от еко материали. Тя участваше активно в изработката на средновековни костюми необходими за пресъздаването на театралната постановката. Лаура ме представи на школата и така участвах в една репетиция, след която бях избрана за една от главните роли.
В края на февруари те видяхме и сред гостите на годишните награди "Златна игла 2020" на Академията за мода в София, какво те свързва с това събитие?
Вече четири поредни години имам удоволствието да бъда канена на това събитие, тъй като спечелих короната на престижния конкурс "Лейди България". От тогава съм специален гост на великолепното шоу на проф. Любомир Стойков.
Тази година "Златната игла" беше още по-интересна за мен, защото сред наградените за първи път в историята на наградите беше чуждестранен участник от кралско семейство - Принцеса Мириам де Унгрия. За представянето на ексклузивната си изложба от бижута тя избра галерия "Контраст", където имах възможността и удоволствието да работа лично с нея.
Как в теб се зароди интересът към изкуството?
Споменах, че интересът ми към изкуство се е зародил от малка благодарение на родителите ми. В годините съм пътувала много и съм имала възможност да разгледам и посетя много музеи и галерии, да разглеждам антики. Когато дойде моментът да продължа обучението си в университет осъзнах, че имам желание влечението ми към изкуство да не е само хоби, а и професия. Затова избрах НБУ и специалността Изкуствознание и Арт-мениджмънт. Там останах очарована от преподавателския екип, който ни въвеждаше в материала с желание и професионализъм. По време на обучението ми в университета имах възможност да участвам в различни практики, стажове и куриране на изложби. След като завърших бакалавърската си степен с отличие, чрез стипендия по програма Еразъм, продължих обучението си в Италия.
Разкажи ни за работата си като галерист - какво те привлича в това поприще?
Работата ми като галерист се състои от различни компоненти. Моята мисия като галерист е на първо място да популяризирам изкуството, да представя характерния почерк и идентичност на всеки отделен художник, който е представен в галерията. Необходимо е галеристът да притежава познания, свързани основно с история на българското и световно изкуство, да е комуникативен и приветлив, защото той е свързващото звено между представеното изкуство/изложба и гостите на галерията.
Ако не беше в София, в кой друг град по света би искала да живееш и какво би искала да правиш?
В България се чувствам у дома - без значение дали съм в София, или в който и да е друг град. За мен България е вълшебно кътче, но пораствайки започнах все по-често да се сблъсквам с не дотолкова прекрасните страни на нашата мила Родина. Може би това едва сега започва, но пък знам едно - надеждата умира последна.
Според мен следва да се обърне съществено внимание на изкуството, на културното ни наследство, на хората, които работят и влагат енергията си там. Хубаво би било повече млади и будни хора да повярват в стойността на нашето изобразително, историческо, културно наследство, както и да започнем да го популяризираме по света.
Прекарвала съм по няколко месеца до година в Англия, Турция, Германия, Италия и винаги съм усещала едно - човек си тежи на мястото. Затова е хубаво да се опитаме да облагородим нашето "място". Засега моето място е София.
Липсва ли ти обществения живот в този особен период на социална дистанция, с какво го заместваш?
Донякъде ми липсва, но в момента социалната дистанция е необходима, за да се ограничи разпространението на COVID-19. Сега прекарвам дните си със семейство ми в родния ми град Хасково и съм щастлива, че макар и в неблагоприятна ситуация имаме възможността да сме заедно, сплотяващи се. Опитвам се да гледам положително на ситуацията.
Как се грижиш за външния си вид, има ли дни, които прекарваш по пижама, както това признават да правят не малко хора…
По пижама... Разбира се! Това ни е любимо със сестра ми!
Хората, които ме познават знаят, че всичко що се отнася до външния ми вид е сведено до минимум. Почти всеки ден, когато съм си вкъщи, е важно за мен да имам физическа активност.
Сблъскваш ли се често с предразсъдъци?
Темата с предразсъдъците за мен е много голяма - всеки я вижда през неговата призма и житейска обремененост. За мен лично е много интересна, аз се сблъсквам с тях постоянно – например в работата ми като галерист, когато не винаги е лесно да убедиш някого, че едно младо и добре изглеждащо момиче е и умно. Именно затова в момента съм амбицирана да се развивам и трупам все повече знания. В течение на времето се надявам да успея да оправдая даденото ми доверие.
Кое ще е първото нещо, което мислиш да направиш, след като бъдат отменени ограниченията на извънредното положение?
Първото нещо, което бих направила и което очаквам с нетърпение, е да отида в галерията, където с удоволствие ще продължа да практикува моята професия и развивам моето хоби - любовта към изкуството.
