23-годишната Мария Атанасова, студентка по акушерство във Варна, наскоро беше избрана за "Млад европеец на 2020 г.". Мария е от ромски произход и редица пъти ѝ се е налагало да доказва, че етносът и цветът на кожата не определят какъв е човекът. Днес тя успешно се развива не само в образованието си, но и в доброволчеството и социалната работа, напук на стереотипите. Защото ѝ харесва! И защото иска да покаже, че нагласите на обществото могат да бъдат променени. Тя сподели в интервю за нашите приятели Uspelite.bg за предизвикателствата, доброволчеството и посланията
Преди около месец беше обявена за „Млад европеец на 2020 г.“. Какво представляваше конкурсът и как успя да победиш конкуренцията?
„Млад европеец на годината“ е инициатива на Schwarzkopf Foundation Young Europe. Отличието се присъжда на млади европейци на възраст между 18 и 26 години, които са се отличили по отношение на своя ангажимент и всеотдайност в подкрепа на международното разбирателство в Европа, интеграцията и подкрепата на общности. Аз бях номинирана от две организации. Едната е Phiren Amenca - ромска организация с международна дейност, намираща се в Будапеща. Участвала съм в техни форуми и конференции. А другата организация е „Социалната чайна“, където съм доброволец и координатор на доброволческата ни група.
От всички номинирани петима бяхме поканени на интервю пред представителството на Европейската комисия в Берлин. На самото интервю в кратка презентация разказах коя съм и с какво се занимавам. Останалите номинирани младежи бяха изключително вдъхновяващи и честно казано, не очаквах, че точно аз ще стана "Млад европеец за 2020 година". Радвам се, че такава международна фондация застава зад мен с идеята да представим младежката работа, ромския активизъм и ромската общност.
Като носител на това отличие, ще можеш да представяш младото поколение в България, както и ромската общност. Кои са посланията, които искаш да оставиш след себе си?
Посланията ми, от една страна, са политически ориентирани, а от друга - към широката общественост и младите роми. Свидетели сме на редица случаи, в които политически представители както в България, така и в други европейски страни, си служат с речта на омраза срещу малцинствата. Поведението на политическо ниво влияе и върху отношението на обществото към нас.
Бих искала да насоча политическото внимание върху проблемите на ромската общност. Тази общност е забравена от политическите представители и много малко са държавните институции, които работят с роми. В полза на общността работи предимно НПО секторът. Вместо да сме обединени, да се подкрепяме и преценяваме качествата на човека индивидуално - спрямо личността му, се лепят етикети с определени характеристики спрямо етноса. Така се поражда междукултурната неприемственост и неразбирателство. Има много млади и активни роми като мен.
В момента си студент по акушерство, но едновременно се занимаваш и с доброволческа дейност. Какво е доброволчеството за теб?
Доброволчеството учи на умения, учи на емпатия и те кара да осъзнаеш, че хората не сме толкова различни и всички имаме едни и същи проблеми и нужди. Аз лично, доброволствайки, включвайки се в различни каузи, станах чувствителна към проблемите и на други уязвими групи. Освен че носи удовлетворение, това - да даряваш от времето си, може да се окаже ключово за развитието и на някого другиго. Покрай доброволческата си дейност успях да срещна невероятни хора, приятели и ми се отвориха редица възможности за развитие.
Ти си ментор в Младежка фондация „Арете“, както и координатор на доброволци към социалното предприятие „Социалната чайна“ във Варна. Разкажи ни малко повече за тях и за това в какво точно се състои твоята работа.
В Младежка фондация „Арете“ попаднах още през 2015 г., тогава, още като ученичка, станах част от доброволческата им мрежа. Те работят с над 400 младежи в цялата страна, които помагат на своите общности. В „Арете“ имах ментор, с когото работихме, докато бях в гимназията, а по-късно, вече като студентка, самата аз станах ментор на други младежи от ромски произход. Много е важно да има някого, който да те напътства, да те окуражава и да ти помага в образованието и в развитието ти като личност.
Идеята е всеки ученик от фондацията да стане студент и след това да помага и той на общността. Младежите от ромски произход често идват от среда на дезинформация, често са сред първите в семейството, които имат шанс за по-високо образование. Ето защо моралната подкрепа по този път е изключително важна.
В „Социалната чайна“ всичко започна, когато срещнах една от основателките - Мая Донева. Започнах като доброволец, ментор на младежите, които бяха започнали първата си работа там. По-късно станах координатор на доброволческата ни група, която работи с по-малките деца в институции. С доброволците организираме различни дейности, в които включваме децата и се опитваме да разширяваме техния социален кръг. Както младежите, идващи от ромската общност, така и младежите, идващи от институции, имат нужда от подкрепа.
Със сигурност доста често се сблъскваш със стереотипите на хората, както и с дискриминацията, защото си от ромски произход. Кои са най-големите предизвикателства, които си срещала по пътя си?
Много често съм била подценявана заради произхода си. Хората са склонни да съдят твърде прибързано. Случвало ми се е да не бъда наемана на работа, защото съм мургава. Случвало се е и в училище да трябва да се доказвам повече от останалите си връстници. Най-голямото предизвикателство е нагласата на хората към теб. Още преди да си си казал името, и хората вече имат мнение за теб, сякаш си второ качество човек.
Дори в ежедневната си реч голяма част от хората използват епитети и негативна реч относно ромите. И това, за жалост, се приема за нещо нормално. Тази нагласа на обществото е още едно предизвикателство пред всички млади роми, които се опитват да счупят кръга на социална изолация и бедност.
