Паша Христова е „българската роза” на родната музика, отишла си твърде млада. Много вероятно е да не знаете житейската история на Паша, но със сигурност сте слушали в захлас „Една българска роза” и „Повей, ветре”.
Паша Христова е родена през 1946 година и загива трагично на 21 декември 1971 година, хванала за ръка любовта на живота си - Николай Арабаджиев-Фучо, ръководител на оркестър „София“. За шестте си години като професионална певица момичето от Княжево успява да спечели „Златният Орфей“, да запише над 40 песни за националното радио и за плочи в „Балкантон“ и да остави своя отпечатък в сърцата на милиони българи.
Между Парашкева, както е рожденото име на гласовитата красавица, и известния композитор, пианист и диригент Николай Арабаджиев пламва толкова силна искра, че и двамата са безпомощни пред този ураган от любов. Уви, те не могат да се отдадат на чувствата си, защото и двамата имат семейства. Бракът на Паша с Васил не вървял добре, а нещата окончателно приключват след като бурният ѝ романс с Фучо започва. Дори 2-годишният ѝ син Милен не може да я задържи и тя се изнася на квартира. Според различни източници Паша е имала висок морал и дълго се разкъсвала не само от угризения за зарязаната си половинка, ами и от съвестта, че разваля още едно семейство - това на Фучо.
Във фаталната нощ самолетът, в който са Паша, Николай и цялата българска културна делегация на път за Алжир, не успява да се издигне, лявото му крило заорава, машината излиза от пистата и избухва в пламъци. От общо 73-ма души на борда загиват 30, включително и шестчленният екипаж с командир Борис Луканов.
Паша Христова сякаш предчувства и преди пътуването споделя, че не ѝ се тръгва в навечерието на Коледа. Предпочитала да бъде с двегодишния си син край елхата. Оцелялата танцьорка от фолклорния състав на читалище „Аура“ Елена Донкова казва, че Паша, сякаш предчувствайки трагедията, дошла на летището в черно манто и черна рокля. Други слухове, които циркулират десетилетия наред, са, че Паша и Фучо са очаквали първото си общо дете.
