Лили Гелева едва ли може да бъде описана накратко. Завършва НАТФИЗ и е позната с някои от ролите си в столичните театри. Но актьорското майсторство съвсем не е единственото ѝ прозвище. Актриса, певица, кулинар, комедиант, автор и пример, че в социалните мрежи може да си атрактивен, макар и да не си модел с филтри. В последната една година Лили умело си играе със сарказма и несъмнено разсмива всеки стигнал до нейния профил. И понеже сме любопитни откъде черпи своето вдъхновение се допитахме до нея. Ето какво ни сподели тя:
Опиши се с три думи
Доста трудна задача.
Ти си актриса, природозащитник, автор на подкаст и музика, импровизатор на здравословни рецепти и интернет сензация със своите видеа. Все разностранни таланти и всички те събрани в един Instagram профил. Кое според теб най-много "грабва" аудиторията там?
Може би всичко това накуп. Не знам дали е така, но моето усещане е, че нещата се допълват и не защото това е някаква стратегия, а защото използвам всякакви възможни пътища, за да се изразявам и да задавам въпросите, които ме вълнуват чрез различни средства. Когато избрах актьорската професия, го направих защото тя събира в себе си много различни неща, които обичам да правя. И защото черпи вдъхновение и повод от самия човек. Да се развиваш като човек - те развива като актьор. А Instagram ми дава възможност да събера на едно място всичко това, плюс елементи от ежедневието ми. Когато достигнат до хората, ми дават усещане за споделеност.
Хуморът ти е забележителна черта. Помага ли ти в трудни моменти?
О, доста. Може би е начин да погледна от друг ъгъл на нещата, които не мога да приема. Да се дистанцирам. Животът е повече от абсурден, ние хората сме доста нелепи понякога и ако взимаме всичко това на сериозно, вероятно сме в някаква заблуда.
Очароваш публиката не само с хумор и музика, но и с кулинарни умения. Храниш се предимно растително. Кога осъзна, че това е твоят начин на хранене и започна да се "вихриш" в кухнята?
Начинът ми на хранене е процес, който непрекъснато се променя. Имала съм и периоди на изключително криви отношения с храната и тялото си. Слава Богу, това е зад гърба ми, но не стана за една нощ, а с много работа, търпение и обич към себе си, която имах да си наваксвам. Иначе готвя от дете. Моята баба започна да ме учи като много малка, за което съм ѝ изключително благодарна. Приготвянето и споделянето на храна с близки хора, за мен е извор на удовлетворение. Споделям рецепти в Instagram, защото усещам , че хората имат нужда от малко вдъхновение, за да осъзнаят, че десертите например няма нужда да са забранена храна. Особено в това време, което насърчава ограничения и нездрави отношения с храната и тялото. С биография на човек с хранително разстройство, това за мен е нещо като кауза. Храната може и трябва да бъде удоволствие, но за да бъде то пълноценно, трябва да има и хранителна стойност за тялото. Повечето преработени храни в наши дни са лишени от такава.
Какво те напътства в музиката и текстовете на песни? Откъде идва музата и кога най-често те връхлита?
Може би щеше да е хубаво да имам някакъв много интересен отговор, но нямам. Идеите ми за музика идват спонтанно. Доверявам им се, оставям ги да ми се потъркалят из главата и ако на следващия ден си запея нещо и си кажа "ааа, това какво беше" и осъзная, че е появилото се вчера - споделям с музикалните ми прекрасни съмишленици (Мартин Костадинов и всички чудни музиканти, с които имаме късмета да работим).
А какво още правиш в свободното си време? Имаш ли и други скрити от широката общественост хобита, които по-рядко практикуваш?
Скрито (най-вече за мен), засега си е системното практикуване на спорт. А това е много важно и за физическото, и за психичното здраве, така че правя крачки да променя нещата.
Откъде черпиш вдъхновение?
От живота. От хората. От слабостите си.
Това ли са детските ти мечти или са се променили с времето?
Като дете мечтаех да имам необикновен живот. Засега имам усещането, че покривам целите. Въпреки че в "обикновения" живот са най-красивите неща всъщност.
Вече 10 месеца всяка сряда за теб е белязана от нов епизод на подкаста ти "Свободно падане". Как се роди идеята за него?
От няколко години исках да си направя подкаст. Може би откакто този формат навлезе в моя живот. Първият път, в който избрах да слушам подкаст, за да се балансирам, докато пътувам със самолет, осъзнах, че мечтая да създам такова пространство, което да дава спокойствие на хората. Да ги вдъхновява, да се чувстват по-разбрани, по-споделени. И идея нямате колко съм щастлива, че това наистина се случва и ме свързва с толкова прекрасни хора, живеещи навсякъде по света.
Винаги след заглавието следва "Подкаст за щастието – каквото и да означава това". А за теб какво означава то?
Мисля, че всеки път, в който се успокоим, че нещо ни е ясно, трябва да чуваме чинели, а в небето самолет да изписва, че две и две не прави четири (смее се). Предпочитам всеки ден да откривам значението на някои думи.
Наскоро спечели приз "Жена на годината 2021" в категория "Интернет послание". Как те кара да се чувстваш тази награда и какво е основното послание към твоята аудитория?
Изпълнена съм с благодарност - и за номинацията, и за самата награда, заради всички хора, които са ми гласували доверие. Основното ми послание е може би, че въпреки или заради всичко…животът е много красив.
С какво най-много се гордееш?
С това, че съм тук днес и с хората, които обичам.
В 43-и епизод на подкаста казваш, че "ограничението развива въображението". В такъв случай, как ти се отразяват мерките срещи COVID-19?
Истината е, че доста креативно. Разбира се, коства ми доста цялата тази несигурност, има вечери, в които си поревавам от всички съмнения и напрежение, но генерално последните 1-2 години усещам като силно сгъстен живот, който ме научи на неща като за 10 години.
Какво най-много харесваш в себе си?
Въображението си.
А какво би променила?
Някои навици.
Какъв е твоят свят?
2 глави хаос, 3 с.л. баланс, 100 гр състезание с времето, щипка страх, 4-5 съмнения, 2 ч.ч. смях, един уют, 1 шепа любов и въпроси без отговор "на око". Всичко това се разбърква и се получава "все по-близо до себе си". Гледайте какъв остроумен финал...
Интервю на Борислава Миткова
