Българката Калина Мухова от години пише, рисува и публикува комикси в Италия. Нейни плакати, илюстрации и книги печелят награди, а "Диана с главата надолу" стана любима на децата на Ботуша. Фурор предизвика и краткия комикс за кукери по случай "Баба Яга фест". Вижте какво сподели талантливата художничка в интервю за БТА.
Кога и как животът те отведе в Италия?
Заминах за Италия на 19, малко след като завърших Националното училище за изящни изкуства “Илия Петров”, с живопис. Реших да отида като за начало в Милано, където живее леля ми от почти 25 години. Не знаех къде точно ще ме отведе животът и къде точно искам да живея, но ми беше ясно, че предпочитам да е в чужбина. За около шест месеца работих и учих италиански нон стоп и установих, че ми липсва нещо - исках да се занимавам с изкуство. Това ме отведе до решението да се запиша да уча в Италия. Обиколих няколко академии и университета и тази, която най-много ми хареса беше в Болоня, а курсът, за който кандидатствах беше “Комикси и илюстрация”. Не знаех абсолютно нищо нито за комиксите, нито за илюстрацията, но взеха че ме приеха!
Как живее една българка в Болоня?
В Болоня живях почти осем години, като пет от тях прекарах като студентка. Беше прекрасно - всичките ми колеги бяха от различни градове, симпатични, отворени и с огромно желание за творене. Сприятелих се бързо и след известно време установихме колективът “BRACE”, чрез който публикувахме собствени истории, организирахме изложби, ходихме на фестивали за комикси (в Италия има много фестивали). Първите години в Болоня нямах никакви финансови притеснения, защото имах стипендия, която ми позволяваше да живея скромно, но и спокойно. Благодарение на нея прекарах и една година в Хамбург по Еразъм, за което съм много благодарна. По време на този период в Германия осъзнах, че ми липсват всички прекрасни хора и инициативи в Италия и реших да се върна в Болоня. Останах още три години и работех като илюстратор на свободна практика. Беше забавно, но някак си ми омръзна от малкото университетско градче и реших да се преместя отново - сега се намирам в Рим. Ще видим къде ще ме отведе животът оттук нататък.
Какво най-много ти липсва от родината?
Липсват ми предимно хората, семейството ми и приятелите. С годините почти всички се изнесоха от България и е все по-трудно да се засичаме. Липсват ми също манджите на мама, биричките в парка, разходките в планината.
Как изглежда България отвън?
Има своя чар. Различна е от другите европейски държави, някак си е по-дива, не перфектно подредена и изгладена, както други места. Природата е несравнима, но откъм култура мисля, че има още доста да се желае. С навлизането ми в книгоиздаването като цяло, забелязах, че има големи пропуски в нашия пазар и ми е тъжно - има много произведения, които ми се иска да споделя с познати в България, но е невъзможно да се намерят. С всяко връщане вкъщи ми се струва, че нещата се променят и то за добро. Надявам се да съм права.
Има ли глад и разбиране за българско изкуство в Италия?
Не бих казала. За съжаление, средностатистическият италианец дори не знае къде се намира България и се съмнявам да има някакъв дълбок интерес към нашата култура. Разбира се, има изключения. Например през април месец в Рим се организира “Баба Яга” - фестивал за комиксите и културата от Източна Европа, в който участвах и аз с други артисти от източноевропейски страни. Една от историите, която беше изложена по време на фестивала беше на Маурицио Лакавала и се разказваше за баща му, който реши да се премести в Пловдив. Беше супер интересна. Изкарах си невероятно на фестивала и осъзнах, че има и някаква малка част от публиката в Италия, която се интересува и от нас, и от историите, които имаме да разкажем.
Направи кратък комикс за кукери. Разкажи ни за този проект.
Поканиха ме да участвам с кратък комикс от едно от най-престижните списания в Италия - “Internazione” по случай “Баба Яга фест”. Помолиха ме да напиша нещо като “картичка” от България, за да запозная италианските читатели с нещо ново. Защо не кукери? Супер яки са за рисуване и почти никой тук не знае, че съществуват.
Как обясняваш на приятелите си по света какво е "кукери“?
Показвам им снимки и им обяснявам, че това е ритуал за прогонване на лошите духове и е свързано с посрещането на новата година. Почти всички ми отговарят, че прилича много на ритуалите, които се правят в Сардиния с техните “mumathones”. Изглежда не сме чак толкова различни, колкото си мислим.
Видях твоя рисунка и върху плакат на библиотеката на Болоня.
Да, наскоро ме поканиха да илюстрирам рекламната кампания на една нова библиотека в Болоня - Библиотеката на предметите. В нея можеш да вземеш на заем, каквото ти потрябва (палатки, играчки, бормашина), но и те канят да споделиш твоите вещи с останалите. Концепцията много ми допадна и с голяма радост участвах в проекта.
Книгата ти за долината на розите също пожъна невероятен успех в Италия.
За което истински се радвам. Беше забавно да работя над тази детска книжка. В нея присъстват баба, дядо, Копривщица, миришещата скала в гората и много палачинки.
Какво илюстрираш с най-голяма радост и удоволствие?
Носи ми най-голямо щастие, да работя над текстове, които аз съм писала, защото е по-удовлетворяващо, имаш повече контрол над историята - аз решавам какво да скрия и какво да покажа с рисунките ми. Ако текстът не е мой, предпочитам леко абсурдни и смешни истории, защото мога да си развинтя въображението. Обичам и някоя хубава драма. Всъщност текстът може да е всякакъв, но трябва да ми харесва и ако е така, работата е само удоволствие.
