Йоанна Темелкова е една от най-добре познатите български актриси - ролите й в Театър "София" и на Ния Туджарова в "Под прикритие" са добре известни. Решихме да я попитаме как се справя по време на карантината и как разпределя времето си вкъщи.
Какво правиш, за да се предпазиш от коронавируса - ти самата и близките ти?
Първото, което направих, е да изолирам майка си. Отне ми малко време, за да ѝ обясня колко е опасна ситуацията за нея, но накрая тя ме разбра и в момента не смее да си покаже носа навън. Аз й пазарувам през няколко дни и ѝ оставям храната пред вратата.
С мъжа ми сме ограничили максимално излизанията навън. Позволяваме си разходка в едно поле близо до нас само следобед, за да разходим кучето и синът ни да покара колело. През цялото останало време сме вкъщи и на терасата. Само единят от нас ходи на пазар, никога заедно. И, разбира се, няма нужда да споменавам, че след всяко излизане си мием ръцете и лицето, обувките и якетата изнасяме навън.
Как се промени отношението ти към заразата с времето - от първите дни, когато се разчуваше, до днес?
Първите два дни бях много уплашена заради майка си и родителите на мъжа ми. Бях объркана, не знаех какво трябва да направя първо. Имах чувството, че тази ситуация ме хваща неподготвена, макар че ние всички я очаквахме от много време. Не знаех какво ще правим с детето си вкъщи, защото ние сме доста активни - дори когато вали, пак сме навън и скачаме в локвите. Сега вече се чувствам много по-добре. Създадохме си рутина, която ни кара да се чувстваме спокойни. Всеки ден си измисляме нови игри и всъщност не е толкова страшно да си седиш у дома, когато знаеш, че с това спасяваш хора.
От какво се отказа, за да спазваш изолацията?
От безкрайно много неща. Най-много ми липсва работата ми и срещата с публиката, но... "спасявам се" в Instagram. Отказах се от забавленията със сина ми, от срещите ми с приятели, от тренировките си, от всички проекти, по които работех... Всичките ми планове за тази година просто ги затворих в едно чекмедже с ясната мисъл, че няма да знам, кога ще мога да го отворя. Важното не е това, важното е да преминем през този кошмар, пък после ще мислим как да подредим живота си отново.
И обратното: какво откри, че може да правиш, когато прекарваш повече време вкъщи? Как минава един твой ден?
Открих, че правенето на бели е едно страшно забавно занимание! По този въпрос със сина ми сме отличен тандем. Първите дни спазвахме някакъв ред, но после започнахме да правим страшни поразии, а след това отиваше още време в оправянето им. Другото, което открих е, че има нещо изключително успокояващо в това да не правиш планове за утрешния ден, за следващата седмица, за месеца... Просто мислиш за следващата игра.
