Жаклина Симова е калиграф, който се занимава също с графичен дизайн, фотография, живопис. Завършила е магистърска степен по "Калиграфия", допълнена с обучението по "Плакат и визуална комуникация" в Национална художествена академия. Буквите са нещото, което я въвличат към пълна хармония със себе си и света - а ето какво ни каза тя:
Здравейте, Жаклина. Нека започнем с премахване на клишетата - калиграфията често присъства в масовото съзнание като "красиво писане", а е много повече от това. Какво те привлича най-много в нея?
Привет и от мен! Калиграфията е трудно изкуство, което предоставя много възможности за изразяване, било то откъм форми на буквите до материали за писане. В абстрактната калиграфия дори се достига до такъв момент, в който става нечетимa и е като музика за окото, като един графичен танц, на който се наслаждаваш като емоция и преживяване. Като красив момент, който е застинал във времето. В буквите има много емоция и това е нещото, което харесвам в тях. А тя така или иначе не може да се опише точно с думи и да е правдоподобна, трябва да се изживее някак. Всяка една линия в калиграфията е уникална и никога не може да се повтори напълно точно. Една малка грешка може да развали всичко и да се започне отначало. Наскоро докато пишех трябваше да изчакам малко да засъхне мастилото, за да продължа и да не се размаже. В желанието си да спомогна към процеса започнах да размахвам ръката си, която все още държеше писалката. Е, листът се опръска, но това невинаги е дефект в калиграфията.
Как виждаш буквите?
Като прозорец, от който струи светлина, а погледнато през него - страната на чудесата.
Кажи ни нещо интересно за кирилицата, за което рядко си даваме сметка, но го виждат очите на калиграфа?
Интересен факт, за който се говори все по-често е, че има двe форми на кирилицата. Това по-скоро засяга типографията. Не само очите на калиграфа, а и въобще хората, които имат интерес от буквите знаят, че тя се дели на руска и българска форма на кирилицата. Редовните или малките букви, както повечето хора ги наричат, при руската кирилица са умалени главни букви. Докато при българската редовните букви са различни от главните с наличието на горни и долни дължини. Те като цяло имат по-обли форми и така графичното богатство е по-голямо, което спомага и за по-лесното четене. Това е и борбата на българските типографи, калиграфи и дизайнери да се наложи точно този тип форми на буквите, защото щом ги имаме, тогава защо да не се използват?
Струва ли ти се, че има регрес по отношение на езика, че той губи резолюция, че се "пикселизира" и отслабва безкрайните си възможности?
Езикът е свързан с културата на хората. Днес се усеща регрес в тази посока, но все се намират и такива, които да бутат към добро развитие бавно, но се надявам, сигурно. Опитвам се въпреки всичко да съм положително настроена.
