Илияна Стоилова - дизайнер, уиндсърф състезател, инструктор и едновременно с това почти безкраен оптимист и истински мечтател. С две думи: слънчево момиче, чиято най-голяма страст е водата. Кара уиндсърф от шестгодишна, три пъти с делфините. Вдъхновява се от природата и си пада по еко дизайна. Част от проект РЕ>ЛА>КС, вследствие на който се ражда идеята за ателие ТРИОН. Свири на китара, но когато пее, се чувства себе си. Мечтае си да отиде в Рио де Жанейро, а ние й пожелаваме да види целия свят.
Всичко започна от проект РЕ>ЛА>КС, който е свързан с обновяването на градската среда и с начините да използваме всичко онова, което генерираме като битов отпадък. Чрез участието си в инициативата се запознах с момичетата (Таня и Изабела) и си допаднахме.
Влече ме еко дизайнът. Обичам, когато се откриват стари и ненужни вещи и се претворяват в нещо ново, вдъхва им се нов живот. Харесвам естествените материали и много се впечатлявам от текстилни материи.
Падам си по старите неща, в които си личи детайла и ръчната изработката. Винаги ги забелязвам - например една красива малка шпионка от цяла врата.
Обичам природата. Носи ми огромно успокоение - сякаш ме връща към същността и целостта ми. Една частица обратно във вселената.
Харесва ми да бъда в унисон със стихиите.
Но най-много обичам водата. Това е нещото, което е най-близо до мен и затова се занимавам и с уиндсърф.
Карам от шестгодишна. В началото баща ми ме подкупваше с всякакви сладки неща, а аз се правех, че изобщо не ми харесва. Не му отне много време да ме навие трайно и днес обичам и двете - и сладкото, и сърфа.
Днес карам любителски. Състезавам се, но реално никой не ми плаща, за да го правя. В България е тежко. Липсата на средства те отдалечава от спорта по всякакъв начин. За европейското в Турция, например, беше изключително трудно да намеря екипировка. Бях с платена такса, но не знаех с какъв сърф ще отида. Да си купиш състезателно оборудване е много скъпо, а след като вече го имаш и използваш, трябва да можеш и да го поддържаш, защото нещата се чупят. В този спорт нищо не е предвидимо. Така се случи и с мен - на втория или третия ден от състезанието ми се скъса ветрилото и не успях да продължа.
Имахме предложение от Азербайджан да създадем техен отбор. Беше много емоционален момент, не се съгласихме. Аз не мога да си представя, че на ветрилото ми ще има чужд флаг. Вярвам, че със собствени сили можем да изградим добра основа за състезателите в България.
Ще ми се да се състезавам, но все още не знам в кой клас ще продължа. Досега наблягах на олимпийския, но обмислям и останалите варианти.
Искам да предам любовта си към уиндсърфа и на другите и да им покажа красотата, която аз виждам. Ето защо и преподавам на хора от всякакви възрасти, но най-забавно си остава с хлапетата.
Беше велико, когато видях шест делфина под сърфа ми и също, когато успях да се насладя на Северното сияние. Най-интересното беше, че успяхме да го видим в град, в който не се беше появявало от 50 години насам.
В живота не искам да се състезавам.
Все си повтарям, че хората са еднакви и и не бива да се притеснявам.
Не мърдам от вкъщи без нещо за писане и рисуване.
Никога няма да ми омръзнат шоколадовите торти с ягоди и малини.
Никога не закъснявам за репетиция. Пея, свиря и през зимата ходя на уроци. Като малка свирех на пиано, после открих китарата, но всъщност пеенето е моето нещо - много го обичам, защото ми дава незаменимо спокойствие.
Умирам от срам, когато съм на сцена и трябва да говоря пред много хора. Изчервявам се. Когато пея обаче се мобилизирам и въпреки вътрешния бунт се боря срещу притеснението.
Идеалната вечер е с приятели. Да танцуваме (много обичам!) и да сме истински.
Никога не танцувам на стол или маса! (смее се)
Обикновено съм във вихъра.
Не казвам на никого, когато съм много тъжна. Тогава не искам да предавам негативното чувство на другите, за да не ги затормозявам. Предпочитам да го преодолея сама.
Дойде ми до гуша от многото поза, многото масовост и комерсиалност и липсата на човечност у някои.
Под леглото ми има приказки. И проекти. И много хартия - много обичам хартия в различни цветове.
Страшно се изложих, когато изпуснах кутия блажна червена боя на спирката на Софийския и там и до ден днешен има гигатско петно. Тогава просто си умрях от срам. Оцапах и един господин, а после разбрах, че в същия момент е имало и заметресение. Как ви се струва?
Майка ми често ми казва, че съм непохватна. Когато не съм съсредоточена се удрям, изпускам, забравям и така нататък.
Искам да остарея като мъдра душа.
Правя се на луда, когато хората около мен не ми харесват
Влизам в огъня заради тези, които обичам.
Бих се сбила за справедливостта
Не си позволявам да бъда груба и да лъжа.
Автор: Деяна Узунова, sofialive.bg, Фотография: Славея Йорданова
