Какво прави един флорист и какви са тънкостите на тази професия? Какъв е езикът на цветята и защо за тяхната декорация човек се нуждае както от опит, така и от интуиция? Срещнахме се с Райна Банова, която от години има собствен магазин за цветя в София, както е и един от най-добрите аранжори в страната.
Въпреки че всички имаме някаква обща представа за това в какво се изразява работата на един флорист, едва ли разбираме в детайл какво представлява тази професия. Какво прави един флорист? И какви качества трябва да притежава?
Най-напред - физическа издръжливост. Колкото и приятна и красива да изглежда моята работа отстрани, тя е свързана с много физически труд. Цветята изискват много грижи, за да изглеждат накрая така, както ги получават и виждат хората. Затова - здрави крака, здрави ръце, понякога не се сяда по цял ден. По отношение на творческата част - човек да има фантазия, да претворява света на езика на цветята.
Как самата вие развихте интерес към цветята, и после към сложната работа по декорирането с тях?
Отначало всичко започна много наивно. Имах един тежък период в живота си и след това трябваше да си намеря работа. Преди се занимавах с рисуване, но не исках да продължа с това, цветята ми се сториха най-близкото до мен.
Най-хубавото с цветята, е че работиш с жива материя. И някак си имах нужда от това. От земя, от цветя, от нещо живо, нещо, което говори. И така започнах да рисувам с цветя, което е много повече моето, отколкото рисуването само по себе си. Защото в рисуването имах някакво напрежение, нещо не ми достигаше, плашех се от белите платна. А цветята са, както се казва, готови за употреба.
Как всъщност вземате естетическите решения при декорацията? Предполагам, че се търси някакво средоточие - между повода на събитието, мястото, на което ще се осъществи и подходящите цветя. Но предполагам, че това е твърде бързо обяснение.
При мен идеите идват от външни фактори. Мога да се вдъхновя от филм, музика, книга - например странните цветя от “Алиса в страната на чудесата”, и тъжния, но красив разказ “Славеят и розата”. Или от нещо, което ми се е случило. Понякога може да е съвсем дребно: от полетът на летяща пеперуда. Идеите ми често идват преди да заспя, в полусънно състояние излизат визуално като картини.
Самите цветя ми подсказват какво да направя. Когато с тях говорим на един език, аз нямам чувството, че работя, те сами “казват” какво да се направи с тях. Затова и си харесвам професията - правя нещо за хората, което ги радва, а не го чувствам никога като работа. Това си е призвание.
Коя е най-трудното ситуация или събитие, което се е налагало да декорирате?
Голямата трудност при декорацията е, че си ограничен от времето. Трябва да бързаш, имаш един час да декорираш мястото или да поставиш аранжировките. Обикновено хората нямат много време за нас флористите, защото всяко събитие е свързано с много други неща. Като си в кратки времеви рамки нямаш спокойствие, а флористите обичаме бавничко и спокойно да си свършим работата. Да докоснеш цветята, да не става с бързане. И нека да не се забравя, цветята са живи и имат кратък живот, точно тук се крие и тяхната омайност. Иначе технически нищо не ме затруднява - само времето.
Какво всъщност трябва да представлява хубавата декорация - да бие на очи и всички веднага да я забелязват, или да се слива с атмосферата, без да е натрапчива?
Границата между кича и естетиката е много тънка. С едни и същи цветя и материали може да направиш нещо кичозно и натрапчиво, но и нещо фино и привличащо внимание. Всичко зависи от това как ще си го представиш първоначално, как ще го позиционираш, как ще подредиш цветните петна. Аз не си поставям ограничения. Обичам да използвам сезонни цветя, тоест да мога да се насладя на всеки сезон, не е нужно да има изобилие на всякакви видове, макар че го предлагаме. Но с времето разбрах, че най-хубаво е да си просто в сезона, да се радваш на цветята, които имаме точно в този момент. В момента например това са слънчогледите, хортензиите, божурите, далиите и хилядите дребноцветни и полски цветчета. Опитваме се да използваме българските сезонни цветя, но те имат малко производство и предлагане, което е непостоянно. Използваме много диви цветя, “полски”. А зимата внасяме почти само холандски. Там нещата са по-развити от към производство и предлагане.
Има ли у нас изградена култура на възприятията, свързана с цветята; доколко ги познаваме, ценим, подаряваме?
Трябва да призная: културата ни е на много ниско ниво. Изключително малка част от хората познават силата на цветята, което е много жалко. Да не говоря, че съм имала много неприятни случки. Например, че лично пред магазина сме направили една огромна градина, която преди година имаше много голямо разнообразие от цъфтящи цветя, но забелязах, че всеки ден изчезва по едно. Изумява ме как е възможно да минеш и да изкорениш цвете… А аз продължавам да садя и продължавам да не ги намирам на следващата сутрин. Бяхме сложили едни табели скоро, да не се крадат цветята. И познайте: на другата сутрин ги нямаше табелите.
Как се прави подобен бизнес в България и какви са трудностите? И кога изпитвате най-голямо удовлетворение?
С бизнес частта и мениджмънта се занимава моят колега и слава богу, защото това е много труден бизнес, работи се с много “чувствителна” стока и много доставчици. Ако аз трябваше да се занимавам и с това, бих изгубила творческата си свобода, но така си разделихме работата, че да мога да си позволя спокойствието да аранжирам.
Аз лично се чувствам удовлетворена, когато влязат хората и си кажат - "Уааау, какъв оазис, това е най-прекрасният магазин!" Или просто като минат покрай магазина и кажат: "О, колко е красиво" - има хора, които ни благодарят, че сме направили красива градина. Радват ме усмивките на хората, защото в града всички бързат, забравят да си слагат усмивките преди да излязат. И ако аз им дам повод, това е достатъчно, за да се чувствам щастлива.
Ако човек иска да аранжира и да се научи сам, какъв съвет бихте му дали?
Има изключително много информация в интернет, която ще е дълго да препредавам. Но ето съвет от мен: да се огледат около себе си. Примерно когато си на разходка в гората, може да намериш много материали, клончета, мъхчета, нещата, които предлага природата. Винаги може с подръчни материали да направиш дома си много приветлив.
Аз имам професионално изкривяване и съм способна да пренеса цялата гора в магазина. Винаги, когато се прибирам от море или планина, замъквам камъни, мъхове, криви клони, всякакви неща, които съм намерила. На много от приятелите ми им е много трудно да тръгнат с мен, защото знаят какво ги чака…
Бяхме на море в Синеморец, например, и си спомням, че влачехме камъни с една кърпа и туристическа раница, сигурно са били 50 килограма… Спомням си и че на единия от плажовете имаше един страхотен корен от дърво, чисто бял, изхвърлен от морето; беше много голям и като малко дете, почти със сълзи на очи, съжалявах, че не успях да го взема.
После от Белоградчик довлачих един клон много интересен, прилича на нещо като врата или прозорец към друг свят. А бяхме две коли с приятели, пълни догоре с багаж, обаче успях да убедя момчетата, че е супер важен този клон. Не влизаше в нито една кола, накрая го сложихме на покрива на едната и го взехме за София.
Въобще има много находки, истински вълшебства. За мен всичко това е вълшебен клон, вълшебен камък, така, както го възприемат децата. Това е красотата на моята професия.
