Еви Карагеоргу е филмов критик, продуцент и режисьор, специалист по кинообразователни програми за деца. Преди завръщането си в България през 2019-а година е част от екипа на компанията за документални продукции Doc Society в Лондон, където работи върху разработването на методология за училищно образование въз основа на документалното кино. Преди Лондон живее в Словения, където продуцира Eye on Film Youth Film Festival с богата селекция от международни заглавия, а също и съпътстваща програма от семинари и майсторски класове за деца и младежи. В България работи също за отдел "Връзки с обществеността" към Европейския парламент, Коалиция за медийна грамотност и други неправителствени организации. В момента участва в различни проекти на Арте Урбана Колектив, като например заснемането на филм за образователната програма за кино в село Дерманци и "Моето място в киното", проект за усвояване на социални и емоционални компетенции със средствата на киното, чиято целева група са момичета и млади жени. През 2020 създава продуцентска къща "Антиопи Филмс", чиято цел е да развива проекти с фокус върху истории за/от жени. Тя е и един от организаторите на предстоящото издание на "Срещи на младото европейско кино" 2022, което ще се проведе в София от 20 до 29 юни. Научете повече ТУК!
Опиши се само с 3 думи.
Много, много упорита.
Ти си филмов критик, продуцент и режисьор, с какво те спечели киноизкуството и в коя от тези роли се чувстваш най-добре?
Самият формат на киното - тъмна зала, само около два часа на разположение да разкажеш една история, която може да се случва в рамките на един ден или години, това колективно преживяване, "нахлуването" в нечий свят, без значение в коя точка на света се намира. Много е вълнуващо и всеки път е различно, дори да гледаш филм, който вече си гледал.
Живяла си в Словения и Англия, защо реши да се върнеш в България и тук да преследваш професионалните си цели?
Не беше нещо планирано. Не исках да оставам в Англия, но не бях решила в коя държава бих искала да живея. Върнах се в България за малко. Вече съм тук повече от две години и се чувствам чудесно. Запознах се със страхотни хора, с които споделяме еднакви виждания за киното и неговото развитие. Страшно много идеи започнаха да се раждат и, за мое щастие, да се осъществяват. Това е изключително ценно.
Ти си един от организаторите на "Срещи на младото европейско кино" 2022. Разкажи ни повече за тазгодишното издание?
С Ралица Асенова, основател на фестивала, се постарахме всяка прожекция да е съпътствана от дискусия или киноателие - разговаряме и интерпретираме това, което току-що сме видели на екрана. Освен прожекциите, организираме и две мащабни събития, за които си мечтаем отдавна: киноконцерт, в който три късометражни филма ще бъдат интерпретирани от джаз музиканти на живо и Европейска конференция, посветена на кинообразованието в училище - експерти от цяла Европа ще споделят добри практики, които бихме могли да приложим и в България. Сдружение "Арте Урбана Колектив" вече години работи с ученици - създаваме киноклубове, които са активни през цялата учебна година. Надяваме се тази конференция да вдъхнови учители и политици да обърнат повече внимание на включването на киното в учебния процес. За много деца подобни занимания са животопроменящи, карат ги да разберат повече нови неща за себе си, учи ги как да общуват с другите, да не говорим колко много развива визуалната и общата култура. В много държави има така наречената "Национална стратегия за кинообразование". Не само киното, а изкуството като цяло трябва да играе съществена роля в българската образователна система.
Как според теб може да се запали интересът на децата към киното?
Това е интересен въпрос и насочва към методологията, която прилагаме. Най-лесният отговор на този въпрос е - да се прожектира на децата нещо, което те със сигурност ще харесат. Ние не сме съгласни с тази практика - иначе децата ще гледат само това, което е популярно в момента, защото не само децата, хората харесват това, което разбират. Нашата методология показва филми, които са по-сложни, по-дълбоки. Заедно гледаме, разговаряме, разбираме. Дискусиите след прожекции са изключително важни. Гледаме нещо, което не разбираме от първия път или всеки интерпретира по свой начин - така се ражда любопитството към новото, желанието да "разбираш" повече неща. След това идва харесването. За нас е важно децата да се аргументират. Когато не са разбрали някой филм, те често заявяват, че не им харесва. След дискусии и по-задълбочена работа това се променя. Може пак да продължават да не харесват филма, но могат аргументирано да защитят мнението си.
Какво е мнението ти за социалните мрежи и платформи като YouTube, в които всеки може да споделя авторско видео съдържание?
Мнението ми е, че предоставят безкрайни възможности, които носят съответните отговорности. Авторското съдържание не може да е самоцел - трябва да стъпи на някаква основа, за да бъде качествено. Има един много хубав пример: гледането на класически филми е азбуката на визуалната култура.
Ти също така имаш собствена продуцентска компания, чиято цел е да развива проекти с фокус върху истории за/от жени. Какво те подтикна да я създадеш?
Харесва ми да виждам как една история от идея става реалност. Това, комбинирано с много такива идеи от приятелки режисьори и желанието да разкажем животите на интересни жени, доведе до логичното създаване на "Антиопи Филмс".
Коя е последната история на жена, която наистина те докосна и би искала да пресъздадеш на големия екран?
Тази на баба ми. Стереотипна съпруга, която тайно е била феминистка. В поезията си.
Ти самата какво най-много харесваш в себе си?
Чувствителността ми. Често това се счита за негативна черта. Кофти е понякога, защото значи много рев на публични места, като в кинозала например, но ме кара да обичам това, което правя и ме кара да го правя добре.
А какво би променила?
Ако можех, бих изкоренила всякакъв вид насилие. В момента работя с истории на жени, преживели домашно насилие. Но не става въпрос да се помогне само на една група в обществото - насилие над мъже, жени, зад затворени врати, войни... Достигнали сме такова ниво на интелектуално развитие, че няма извинение за съществуването на какъвто и да е било вид насилие. Явно доста хора не са съгласни с мен обаче.
Какъв е твоят свят?
Сегашният ми свят много се доближава до съвета, даден от Аньес Варда в едно от нейните интервюта по повод филма "Клео от 5 до 7" - "Ключът към един относителен мир, един относителен баланс, едно относително приемане на живота е да бъдеш обърнат към другите".
