Всички обичаме вдъхновяващите истории, в които обикновени хора създават нещо необикновено. Парите и успехът са две неща, които трудно се постигат, още повече, когато си роден в бедност. Това обаче не е било пречка на редица хора да се издигнат до висините.
Елизабет Ардън е родена като Флорънс Найтингейл Греъм през 1878 в семейство на английски и шотландски имигранти. Майка ѝ умира, когато тя е само на 6 години и е отгледана във ферма в Уудбридж, Онтарио от баща си, братята и сестрите си. Тя е израснала в бедност и никога не е завършила гимназия. Но през следващите 70 години Флорънс успява да създаде модерна козметична компания и става едноличен собственик на бизнес за 60 милиона долара.
ЕСТИ ЛАУДЕР: ЖЕНАТА, ПРЕВЪРНАЛА КРАСОТАТА В БИЗНЕС ЗА МИЛИОНИ
Флорънс Найтингейл Греъм първоначално ходила на училище, за да стане медицинска сестра, но не успяла да понесе гледката на кръв. Тя напуснала училището за медицински сестри и сменяла различни работни места. През 1908 се мести в Ню Йорк, където живее брат ѝ. Именно там тя заема чиновническа длъжност в компанията E.R. Squibb Pharmaceuticals, където научава много за грижата за кожата. Въпреки че Флорънс била на 30 по това време, заради красивата си кожа, изглеждала по-скоро на 20. След това започнала работа в магазин, специализиран в продукти за лице, ставайки „момиче за лечение“. Единствените ѝ качества били красивата ѝ кожа и лечебните ѝ ръце, но скоро открила, че има талант при приготвянето на козметика.
През следващата година тя и приятелката ѝ Елизабет Хъбард отварят собствен магазин на Пето авеню - район с магазини от по-висок клас. За да изпъкне салонът им, те боядисали вратата в ярко червено с месингови акценти - традиция, която живее и до днес. За съжаление, партньорството им било краткотрайно. Флорънс и Елизабет се скарали и разделили. Историята гласи, че за да спести пари от рисуване на табели, Флорънс написала собственоръчно името на Елизабет и след това добавила думата „Ардън“ от стихотворението на Тенисън „Енох Ардън“. Така се ражда името Елизабет Ардън - бизнес име, използвано от Флорънс до края на живота ѝ.
През 1912 Флорънс отишла до Франция, за да научи техники за масаж на лицето, използвани в парижки салони за красота от висок клас. Тя правила процедури за лице във всеки салон, който позволявал това, изучавайки техните различни техники и продукти. И се върнала с колекция от румени и тонирани пудри, които била открила.
През това време, в края на едуардианската ера, козметиката не се използвала от „добрите“ момичета в Америка, а само от изпълнителки и проститутки. Ардън била маркетингов гений, адаптирайки и правейки козметиката популярна за ежедневна употреба. Тя била една от първите, които пуснали на пазара грим за очи на „уважаваните“ дами заедно с подходящите лакове за устни и нокти „Total Look“.
През 1920 използвала образа на френския модел Сесил Бейлис, облечена с бяло покривало за глава, за да символизира чистотата. Това се превърнало в запазена марка на Ардън през следващите 20 години.
През 1915 Елизабет се омъжила за Томас Дженкинс Люис, нейния банкер. По този начин тя станала американска гражданка. Томас поел управлението на козметичните линии на Елизабет, но тя се погрижила да му каже: „Скъпи, никога не забравяй една малка подробност – това е моят бизнес, а ти просто работиш тук.”
Също през 1915 тя започнала да отваря повече салони и въвела концепцията за „преобразяването с грим“. Отворила салони в много градове в Съединените щати като Ню Йорк, Вашингтон, Бостън, Чикаго и Бевърли Хилс. Стартирала международно в Хонолулу, Мелбърн, Хонг Конг, Лондон, Париж, Милано и Рим. Интересен факт е, че лично отваряла всеки салон, пътувайки много и лично поздравявайки клиентите си.
Въпреки Голямата депресия, нейният бизнес процъфтявал. Салонът в Ню Йорк се разширил до внушителните седем етажа.
През цялата си кариера Елизабет Ардън имала добре документирана вражда със своята конкурентка в индустрията за красота: Хелена Рубенщайн. Въпреки че са живели и работили само на няколко пресечки една от друга в Ню Йорк повече от 50 години, двете жени всъщност никога не са се срещали. Когато едната от тях разработила нов продукт, другата бързо излизала с конкурентен такъв. Очевидно станало толкова зле, че когато Ардън се развела със съпруга си Томас през 1934, той отишъл да работи за Рубенщайн.
Елизабет Ардън умира през 1966 г. в Ню Йорк на 87-годишна възраст. Тя била единствен собственик на своята империя и оставила 4 милиона долара на преданите си служители, 4 милиона долара на сестра си и голямо завещание на племенницата си.
