Елица Цонева e заместник-директор "Проектни дейности" и преподавател по Информационни технологии, компютърно моделиране и програмиране по авторската програма CodePlay в частно основно училище "Томас Едисън" в София. Тя е носител на множество награди, свързани с образованието и технологиите. Сред тях - наградата на министъра на образованието и науката за първо място от националния конкурс за учители - Дигитални новатори - 2020г., организиран от Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ). Цонева има множество научни публикации по темата за дистанционното обучение и STEM обучението в училище. Ето какво ни разказа тя за образованието и информационните технологии, както и за тяхното бъдеще.
Обикновено приемаме, че децата в много ранна възраст проявяват талант и интерес в по-голяма степен към една от двете сфери - математика или хуманитарни науки, и това предопределя по-късното им развитие и избор на професия. Защо става така според вас? И всъщност дали в това разделение има нещо толкова "предопределено", колкото обичаме да мислим, или в много по-голяма степен зависи от самите учители и начина им на преподаване?
Като преподавател, а и родител на две деца смятам, че в ранна възраст е много трудно да се говори за предопределяне на бъдещата професия, тъй като съм свидетел как съвременните тинейджъри често не могат да изберат своята посока до края на средното си образование, включително. При някои деца, обаче, се случва даден интерес/талант да е много силно проявен и действително да сигнализира за определени дадености в детето.
Например, големият ми син показа интерес и необичайни познания по математика още на 3-4 години и на 6-7 вече печелеше медали от математически състезания. Впоследствие, обаче, интересът му се прехвърли от математиката към информатиката. Към днешна дата той е 13-годишен и има десетки награди от национални и международни състезания по програмиране. В резултат от постиженията си, получи стипендия, която покрива таксата за обучение в частна софтуерна гимназия и може да се каже, че това предопределя пътят му.
Отборът по състезателно програмиране с ученици 5-7 клас, който донесе първото място за България в международния хакатон Kids Game Jam
Как самата вие действате в двата случая - когато едно дете има принципно много голям интерес към технологиите, и когато има малък; подходът, предполагам, е различен.
Имам ученици в момента, от 1 до 7 клас, включително, които са много различни като интереси. В практиката си срещам деца, които проявяват повече артистичен талант - примерно, рисуват добре или правят хубави анимации. Старая се да прикрепя тези деца в екип с деца, които предпочитат да се занимават основно с програмиране и да формират екипи, подобни на тези в компаниите с ИТ екипи, в които всеки участник има своя роля - уеб дизайнер, програмист и др. Така всяко от децата намира своята роля в групата, учи се да работи в екип и развива ценни умения за общуване, а не само технологични. Моят личен професионален опит (над 15 години като специалист в сферата на информационните технологии), също ми помага в това отношение.
Поощрявам децата да се явяват и екипно в различни формати състезания, в които всяко дете има шанса да покаже своя талант и да получи оценка и от съучениците си, и публиката на състезанието.
Отборът по роботика, на който Елица е ментор
На какво се дължи успеха на българските ученици в STEM науките? В повечето случаи изглежда като необяснимо изключение в образователната ни система.
До голяма степен на народопсихологията ни, в която е вкоренено уважение към образованието и все още много родители инвестират време и средства в това децата им да се насочват към такива науки. От друга страна, с тях може да се започне работа в престижна професия. Имаме история и добри преподаватели, с утвърдени школи. Вярвам, че сме поели правилната посока, тъй като бъдещето принадлежи на технологиите (както и настоящето).
