Едва на 24, Елеонора Иванова нашумя сериозно само в последната година и половина, а талантът ѝ не остава незабелязан – едва ли сте я пропуснали в "Братя", "Отдел Издирване", "Чалга", "Шекспир като улично куче", редица пиеси – често в главни роли. Идват и още продукции с нейно участие, а най-новото представление, в което може да я видите в Театър София, е "Игри в задния двор", реж. Николай Поляков. Ето няколко детайла от разговора ни с Нори: хал Дрого, замерване с маркирани продукти, една бъдеща сензационна теория за времето, снимане на стъпала, бърборене и слушане. Останалото - нататък:
Вече си с няколко главни роли във филми и в постановки. Имаш ли определени критерии, когато можеш ти да избираш или поне пожелания как да се развива кариерата ти, кое ти е важно, за да играеш с най-голямо удоволствие и мотивация?
Обичам да работя в дисциплинирана и мотивирана среда. Аз, като работя, обичам да работя, много мразя да се подмотвам. Не мисля, че има място за мързел в тази работа. Велико е, когато работиш с хора, които те предизвикват, изискват всичко от теб и ти дават всичко. Театър без партньорство не става. А доверието, което понякога си изграждаш с партньора, е една много специална връзка.
Когато попитаха Мариан Вълев защо е поканил теб за главната роля - на Барбара - във филма си "Чалга", той отговори: защото е най-добрата млада актриса. Каква е твоята най-голяма амбиция или цел като актриса, най-смелата ти мечта?
И аз си го задавам напоследък този въпрос. Рядко мисля в перспектива. Поставям си малки цели в краткосрочен план. Така ми се струва по-малко главозамайващо. Доскоро просто исках да бъда актриса, да имам работа, да правя това, което най-много обичам и ето, че в момента я живея тази мечта. Има много автори, които искам да работя, много актьори и режисьори, с които искам да се срещна. Искам да се развивам, да не спирам да работя интересни и трудни роли. Абе, мечтая си да нямам време за сън.
Фотокредит: Юлиян Рачков
А ти лично кои имена от младите актьори би посочила като най-талантливи - чиято кариера да следим?
С моя клас от Академията основахме сдружение СУМАТОХА. Толкова силна беше връзката ни, когато работехме заедно, че ни се струваше абсолютно кощунство да се откажем от работата си заедно просто ей така. Толкова пъти съм се вдъхновявала от тях, толкова много съм научила от тях. И две години след като се дипломирахме продължаваме да играем заедно. Също искам да спомена и момчетата, с които сега изкарахме представлението “Игри в задния двор” в Театър София под режисурата на Николай Поляков. Тия момчета са велики. Димитър Стойнов, Даниел Кукушев, Рафаел Бижев и Денислав Маринчев.
Героинята ти в пиесата "Лулу" става известна актриса. Във филма "Чалга" героинята ти се стреми да стане популярна поп-фолк певица. Ако момичето Елеонора не беше актриса, в каква област би искала да стане известна, с какво?
Ами, с някое много значимо откритие в сферата на физиката, например. Интересна ми е темата дали времето съществува или е някакъв продукт на съзнанието и възприятията ни. Би било много яко да се прочуя със сензационна теория за времето - как то изобщо не се движи по начинът, по който си мислим, че го прави, а всичко, което ще бъде, вече е било. Този интерес към времето ми се появи това лято, неизвестно как и защо, но, за съжаление, нищо не разбирам от физика и познанията ми си седят на ниво фантасмагории.
Кой е човекът, който има по-специални заслуги в твоето развитие като актриса?
Зафир Раджаб, който ми каза, че трябва да се гледа качествено кино.
Фотокредит: Иван Дончев за Театър София, В пиесата "Игри в задния двор"
А кой е човекът, чиято оценка е най-важна за теб?
Имам близки хора, които са безпощадно критични към мен. Те много вярват в мен и не ме жалят. Тяхното мнение ми е много ценно, защото нищо не ми спестяват.
Кои са актьорите с най-силно влияние върху теб?
Толкова са много! Като малка много силно впечатление ми направи Малкълм Макдауъл в "Портокал с часовников механизъм". След това Денис Хопър в "Синьо кадифе", Лив Улман във филмите на Бергман. И още много, много.
В пиесата "Игри в задния двор" героинята ти Двори "търси предизвикателства и опасности в най-тъмните места". Коя е най-хулиганската ти постъпка, най-бунтарската ти проява като ученичка?
Родителите ми ще го прочетат, няма как да се издам. Но между другото щяха да ме оставят на поправителен по математика, защото твърдо бях решила, че няма никога да ми потрябва този предмет и че няма смисъл да си губя времето. Е, не съм била в грешка.
На 24 си. В “Игри в задния двор” играеш 15-годишно момиче и изглеждаш убедително на такава възраст. Случва ли се е в дискотека да ти искат лична карта?
Да, постоянно и винаги ми е много приятно.
Въпреки че си едва на 24, хващаш ли се вече, че не разбираш 15-17 годишните, мрънкаш ли по техен адрес?
Като бях на 14-15, направо полудявах, когато някой ми мелеше колко ми било тъпо поколението. Или когато разни хора ми даваха акъл за някакви неща, само защото са по-големи. Пък то се оказва някак си, че някои хора и на 50 са си прости.
Бекстейдж от филма "Платформата"
Какво най-често бъркат за теб хората, които не са ти най-близки?
Че съм високомерна. Всъщност в началото просто съм затворена.
Най-ценният съвет, който си получавала в професията?
"Не се взимай насериозно", “Биеш шамарите и тръгваш" и "ИЗПРАВИ СЕ!!!".
Как преценяваш дали си се справила добре в дадена пиеса? Кога си доволна от себе си?
Рядко съм доволна и като цяло ми е много трудно да преценя. В такива моменти се доверявам на мнението на партньорите и на режисьора. Понякога след представление изпитвам едно много специфично нещо - чувствам се много лека, подскача ми се. Тогава съм сравнително доволна. Търся си това чувство.
Най-странното предложение, което си получавала като актриса?
Преди време в една група за кастинги някой беше пуснал обява, че се търсят актриси за заснемането на видеа. Бяхме студенти и едно момиче ни отбеляза всички в публикацията и човекът се свърза с всяка една от нас. Ами, предложи ни да ни снима ходилата. Никоя не прие.
Коя роля би искала ти да си изиграла?
Хрумна ми Денерис Таргериън. Или по-яко - хал Дрого.
Бекстейдж от сериала "Братя"
Определяш се като "многословна". Каква компания обичаш: типове като теб и да става голяма забавна бърборилня или по-мълчаливи, за да те слушат повече?
Аз понякога много дрънкам, понякога много мълча. Зависи от обстоятелствата. Когато съм в обкръжение на хора, които имат богат опит в нещо и говорят за това нещо - предпочитам да слушам.
Актьорите е нормално да са самоуверени на сцената и пред камерата. А в живота в какви ситуации си притеснителна, срамежлива?
На касата в супермаркета, когато касиерката буквално започне да ме замеря с маркираните продукти, не успявам да ги напъхам достатъчно бързо в количката, касовата бележка ми пречи да си прибера рестото и лелята зад мене ме подбутва нетърпеливо. Веднъж плащах с купони и ми отне цяла вечност да ги скъсам внимателно от тестето и хората от опашката започнаха да пуфтят и да цъкат с език. От този момент винаги си ги късам предварително.
Търпелива ли си, би ли искала да изучаваш по-плавно и задълбочено професията си - с по-малки стъпки, с подходящи режисьори и партньори? Или би се зарадвала повече на по-бърз успех - с главни роли, успешни продукции? Ако изобщо може да се разбива така това.
Постепенно, ангажирано и задълбочено.
Кое е определението за теб в медиите, в което се припознаваш най-добре или което ти харесва най-много? Някои от тях са "новото експресивно лице", "актрисата елф", "момиче като капка".
Ух, ами не знам. Малко ми е неловко, честно казано. Трудно ми е да слушам хубави неща за себе си и не мога да приемам адекватно комплименти.
Най-неочакваният комплимент, който си получавала като актриса?
След филма "Чалга" някой ми каза, че не може да повярва, че не съм наистина чалга дива. Много яко!
А най-забавната злонамерена критика, която си чувала за себе си или за продукция, в която си участвала?
Че нарочно искам да изглеждам като Аня Тейлър-Джой.
Кой е въпросът, който си доволна, че не ти зададох?
Защо избрах да стана актриса.
Интервю на Милен Антиохов
