Елена Замяркова е от онези хора, които сякаш са родени за професията, която са избрали. И това си личи по начина, по който младата актриса играе - с невероятен хъс, влагайки сърцето и душата си. Родом от Пазарджик, тя се изявява както в театъра, така и на екран, като сама казва: "хората са от значение, а не мястото". Участвала е в постановките "Магьосникът от Оз", "С любовта шега не бива", "Съединението на двете Кореи", "Албена","Тигърът", "Транзит", "Дон Жуан се връща от война", а също в лентите "Каръци", "Семейство", "Сестра", "Vox populi", "Бони и Льони", "Leatherface", "БЛОК" и в сериала "Мен не ме мислете". След броени дни, на 21 април 2023, по кината тръгва "Изкуството да падаш", в който Ели изпълнява една от главните роли - тази на тийнейджърката Борислава. Това е филм, който определено ще ви замисли и трогне. Филм за промяната, за прошката, който ни показва, че "падането като метафора не трябва да се разглежда като провал и край, а като ключов момент, който с нови сили да ни задвижи към следващата цел, следващото преодоляване". Вижте какво ни сподели Елена за себе си и героинята си Бори.
Гледали сме те в киното, на малкия екран, както и на театралната сцена, но коя всъщност е Елена Замяркова, когато не е в роля?
Коя съм аз всъщност? Това ми звучи като заглавие на дълго и напоително есе, но накратко мога да кажа, че съм едно момиче, което не се взима прекалено насериозно, каквото и да му се случва. Момиче, което държи на близките и ценни хора в живота си, обича да пътува, да твори, обича да обича и да се вдъхновява от малките неща.
На кое място се чувстваш най-много в свои води и защо?
Несъмнено в професията си се чувствам най-много в свои води, независимо на сцената или пред камерата, но тя е свързана преди всичко с взаимодействието на много хора, така че по-скоро хората са от значение, а не мястото. И това е едно от най-ценните неща в професията ми - във всеки проект намирам хора, с които си ставаме близки и сякаш започва да ми се струва странно, че не съм ги познавала досега.
През последните години се снимат все повече български продукции, а съвсем скоро, на 14 април, ще излезе и лентата "Изкуството да падаш", в която имаш главна роля. Какво най-много те впечатли, за да се съгласиш да участваш в режисьорския дебют на Орлин Милчев?
Да, все повече българско кино се прави и мисля, че прогресът е налице. Във филма "Изкуството да падаш" имах възможността да вляза в обувките на 17-годишната Борислава и да извървя част от пътя на нейното порастване и сблъскване с неподправената действителност. Още докато четях сценария, много ми хареса това, че героинята преминава през много и различни ситуации, кои хубави, кои - недотам такива, но преминава през тях като себе си, без да иска да бъде някой друг. Това няма как да не събуди интереса ми като актриса и да ме накара да се впусна в проекта с пълна сила. Да не говорим, че и екипът на филма е изтъкан от хора, за които правенето на кино е страст и дългогодишен труд, и опит. Знаех, че ще науча много.
Ти самата как би описала героинята си Бори и лесно ли ти беше да се превъплътиш в нея?
Бори е много чувствително и ранимо момиче, което обаче е войн по природа. Тя умее да крие своя свят от другите, но очите и са тези, които го издават и благодарение на нейната неподправеност, в крайна сметка среща хора, които да застанат зад нея в трудните моменти. С течение на снимките аз заживях като Бори, влязох в нейния дом, в нейните обувки и се опитах да гледам света през нейните очи. Никога едно превъплъщение не е лесно, винаги се изисква време, отдаденост, внимание към най-дребния детайл, за да бъде образът пълнокръвен и с душа. Важно е да има желание и страст в случването.
Филмът е заснет само за 18 дни, кои бяха най-големите предизвикателства пред екипа?
Несъмнено първото предизвикателство е било създаването на програмата и стиковането на толкова много хора във време на ковид, а от друга страна - всички да се опазим здрави и да завършим снимките на един дъх, също беше нелека задача, но успяхме. За джудо сцените пък имахме само 10 дни подготовка по няколко часа на ден, за да овладеем техники, за които са нужни години тренировки. Също така, много от сцените са заснети в един кадър, което изисква още повече прецизност, дори чувствах камерата като отделен партньор. А чисто актьорски някои от сцените са по-трудни, когато няма динамичен и бърз монтаж и всичко се случва в реално време. Но това са хубави предизвикателства, много се учи от тях.
В лентата си партнираш с големи имена като Ивайло Христов, Алекс Сърчаджиева, Валери Йорданов и Иван Бърнев. Как се сработихте на снимачната площадка?
Всички те на първо място са добри хора и след това - страшни професионалисти. Сработихме се веднага, не сме репетирали сцените предварително, всичко се случваше на терен, водени от режисьора и от това, че правим нещо смислено, подплатено с много любов и желание. Започвам с пълна сила да се убеждавам, че големите професионалисти са преди всичко хора с големи сърца, затова са и толкова добри в това, с което се занимават като професия.
В "Изкуството да падаш" твоята роля е драматична, но същевременно вдъхновяваща, показвайки ни силата на прошката и как всеки може да промени живота си. Какво за теб е най-важното послание на филма?
Най-важното послание за мен във филма е, че падането като метафора, по-никакъв начин не трябва да се разглежда като провал и край. Напротив - аз виждам падането като ключов момент, който трябва с нови сили да ни задвижи към следващата цел, следващото преодоляване. Никога не е късно да изслушаме, да чуем човека срещу нас и да си дадем нов шанс. Не знаем дали ще се получи, вероятно няма и да е лесно, но няма как да разберем, ако не опитаме.
С Алекс Сърчаджиева, твоята майка в лентата, за първи път играете заедно. С какво те изненада като човек и професионалист?
Алекс има един специфичен, звънлив смях и топла усмивка, които те предразполагат да се държиш с нея, сякаш я познаваш от много отдавна. Впечатли ме с това, че е толкова общителна и същевременно невероятно рефлективна и събиращата се в себе си, когато предстоят да бъдат заснети по-емоционални сцени. Не се познавахме преди филма, но веднага се харесахме.
Ти самата какво най-много харесваш в себе си?
Харесвам това, че хем съм организирана и мога да върша много неща едновременно, хем съм бунтар-интроверт, който понякога напук не прави нещата така, както се очаква да ги направи.
А какво би променила?
Много често, ако нещо не се случи по моя начин, а именно - на момента, това ме изкарва извън релси. Иска ми се да съм по-гъвкава и да не искам повечето неща да се случват сега и ако може веднага. Все още се уча.
Какъв е твоят свят?
Моят свят е... бих искала да е хубав, цветен, но и с черно-бели моменти, като от стар, романтичен филм. Спокоен като от картичка, но и див, непредвидим като от добра комедия. Опитвам се да го създавам с въображението си, колкото и вятърничаво да звучи. Пълен с емоции, с хора, с любов.
