Бивша баскетболистка, Доротея е настояща и, сигурни сме, все по-активна в бъдеще, актриса. Участията ѝ в приключенското риалити „Африка: Звездите сигурно са полудели“ (заедно с близначката си Емануела), в сериалите „Господин Х и морето“ и „Пътят на честта“ и във филма „Шекспир като улично куче“ са ѝ били явно само за отскок, защото едва ли сте пропуснали новината от тази пролет, че се снима в „Мисията невъзможна: Пълна разплата – Част първа“. Подробно за сцената с Том Круз, какво стана след това, както и други любопитни разкази от нея – разменяли ли са се с Емануела, колко всъщност иска да е висока, кой спорт ѝ е най-скучен, срещу какво би си обръснала главата, и още:
Коя е каката – ти или Емануела, твоята еднояйчна близначка?
Въпросът е малко двояк. Аз съм по-голяма от Еми с две минути. До една определена възраст аз ѝ бях като кака. След това се обърнаха нещата, явно и двете е трябвало да минем през тази роля. В някои моменти аз съм се държала като по-мъдра, по-зряла, но в други етапи тя е заемала тази роля.
Какво би трябвало да се случи между вас, за да имаш нужда да не я виждаш с дни или дори седмици?
Никога досега не се е случвало нещо, което да предизвика нуждата да не се виждаме. Ние сме много свързани и честно казано, дори и когато сме се карали и някоя е обидила другата, тези моменти преминават много бързо и сдобряванията ни се случват дори без думата „извинявай“. Така че надявам се да не доживея това нещо, което може да ни отдалечи в някакъв период.
Със сестра си Емануела
А колко най-дълго се е налагало да бъдете отдалечени физически?
Имаше един период, преди около 15 години, в който аз не живеех плътно в България. И се е случвало по два месеца дори да не се чуваме по телефона особено, а си пишехме мейли и си чатихме в mirc-ата. За нас беше голяма тегоба.
Като малки деца с Емануела правили ли сте номерца на учителите или приятелите – умишлено да се разменяте, да се представяте за другата?
Пред учителки сме го правили. Еми я изкарват на дъската, някаква задача по химия, тя пише донякъде, а аз – събрала знания на чина – отивам до кофата за боклук (ние се обличахме еднакво), в суматохата се разменяхме и аз дописвах задачата. Не прекалено, но сме го правили. Понякога дори и в баскетболните мачове. Случвало се е, когато едната има пет фала – което означава, че трябва да седне на пейката и вече няма право да продължи мача – да разменим екипите си и тази, на която повече ѝ е вървяло през този ден, влиза обратно в мача.
А с момчетата правихте ли така?
Не. Не ни е било и никога интересно. Ние много късно започнахме с гаджетата. Много късно.
В детството как те закачаха другите хлапета заради височината ти? На мен например ми викаха щъркел, маркуч и щраус.
За височината нямаше шеги. Имаше някакви бъзици, които бяха на тема, че бяхме с леко по-дръпнати очи от нашите съседчета например, при баба ми, и непрекъснато ни бъзикаха: оо, вие говорите на български; има ли още ориз – детски шеги. Б1 и Б2 ни казваха по едно време - от онова детско с двете еднакви бананчета.
Ти си 180 см. Искала ли си някога в живота си да си например 165 см?
Не, но съм искала да бъда един и 90. Когато играех баскетбол, имаше един доста дълъг период, в който аз всяка сутрин ставах, обувах два чифта чорапи, два чифта стелки, маратонките и карах сестра ми да ме мери. Тя на вратата отбелязваше с молив, след което налагахме един метър и се мерихме – дали случайно не сме пораснали, защото ръстът беше помощно средство в баскетбола. И всъщност съм благодарна, че не съм пораснала повече, от гледна точка на това, че в други сфери ни е по-лесно да се развиваме. Но тогава беше болка голяма, че не сме по-високи. Спомням си, че до 14-15-годишна възраст бяхме докъм един и 76-77. Тогава на лагер на националния отбор треньорът нещо се беше изнервил и с желание може би и малко да ни засегне, каза, че повече никога няма да пораснем. И помня, че такъв рев му ударихме двете с Еми в стаята после, че просто нямаше равен такъв.
Кога последно игра баскетбол?
Миналата година се събрахме приятели и играхме.
Фотокредит: Красена Ангелова
Издразни ли тези приятели със спортния си хъс и злоба, които едва ли си загубила с годините след приключване на баскетболната ти кариера?
Обвиниха ме, че играя много грубо. А аз всъщност не мисля, че играх грубо – просто има някои баскетболни хватки, които са си чисто професионални. Например на крачка се приготвяш и стягаш тялото си, за да не те парира никой, за да можеш успешно да поднесеш топката към коша, малко лактите настрани. Което се тълкуваше като ръгане, а не беше, просто са си прийоми.
Ако следваме логиката и подхода при извеждане на изводи при много български медии – ти си била професионален спортист по б-баскетбол, сега те влече и тренираш активно б-бокс, значи сигурно следващият ти любим спорт ще е б-бобслей или б-бадминтон, да?
Бадминтон съм играла скоро, беше готино. Аз съм повече за спортните дейности сред природата. Когато имам възможност, ходя на планина, разхождам се в гората. А и след дългите години спорт те са по-щадящи към физиката ми. Всеки, който е тренирал интензивно такъв дълъг период – 14-15 години – знае, че малко или много тялото се амортизира и контузиите стават повече, отколкото здравите места по тялото.
Ясно, логиката е работеща значи – ето, познах за б-то: влекат те б-бразходки в планината. Кой е спортът, който никога не би тренирала, но би гледала, като зрител?
Честно казано, аз съм много спортна натура и спортовете, които не бих тренирала, не са толкова много. Мисля, че не бих тренирала никога футбол, но пък и не бих гледала футбол. Това, което би ми било интересно да го гледам, ми е интересно и да го опитам като спорт.
Май отговори и на следващия въпрос: кой е най-безсмисленият спорт според теб? Футболът.
На мен ми е най-безинтересен за гледане. Със сигурност статистиката доказва, че аз съм изключение. Но да – футболът. Не гледам и щанги, и други силови спортове.
На кой спорт ти би била много зле? Без да броим футбола.
Много нескромно ще прозвучи, но не мисля, че на някой спорт бих била много зле. Ако направя някакви тренировки... Има нещо, което е абсолютен факт и хората, които са се занимавали професионално със спорт, имат двигателна култура, абсолютно всички. И доста по-лесно схващат всякакви упражнения и техники.
Със сестра си Емануела като малки
Ти си родена на 14 февруари. Случвало ли се е често някое гадже да мине тънко – с един подарък и за двата празника?
Не често, абсолютно винаги. Абсолютно винаги аз получавам само подарък за рождения си ден, което честно казано, никога не ми е представлявало проблем.
Поне два букета на този ден – по един за всеки празник?
Не, не, никога. Никога.
Ех, ех, къде са истинските мъже!... Много пъти си казвала, че не си харесвала работата си като модел. Но никъде не открих да обясняваш защо. Та – защо не си я харесвала?
Никога не е стигал в дълбочина този въпрос. Първо ще ти кажа защо ми харесваше. Тогава тази професия ми даваше допълнителни доходи. Но това съвсем не е нещо, което ме е задоволявало. В мига, в който започнах да се подсигурявам с други доходи, това потъна. Никога не ми е харесвала тази работа, защото за разлика от актьорската, моделството е професия, която в моите очи също е много сложна психологически, но гледат на теб повече като на едно парче месо, визия и професионализъм, но нищо повече. Нямаше душа и сърце в това нещо. Моделството беше моят мост към актьорската професия, макар че много хора смятаха, че аз просто съм се прехвърлила от него към актьорството, което просто не е вярно. Покрай моделството ме каниха в някои филмови продукции като екстра (б.а. - актьор във филм, който няма реплики и обичайно присъства на заден фон). Така всъщност се докоснах до снимачната площадка – нещо, което винаги ми е било мечта. И един ден си казах, че искам да пробвам, да направя каквото трябва, пък да става, каквото ще. Започнах да уча – Кино и телевизия – в Щатите, в Лондон, във Флоренция. И нещата станаха естествено. Аз никога не съм била „за“ болната амбиция. Никога не съм си го избирала като единствена реализация. А си казах, че ще пробвам и ако стане – стане.
С кого, освен със сестра ти, най-много споделяш и разговаряш на тема кино?
Имам една много близка приятелка, която живее в Щатите и тя е моята сродна душа в това отношение – казва се Мариета и аз я обожавам. Тя е актриса в Щатите, отдавна е там. С нея говорим на всякакви теми. Животът на актьора не е лесен по принцип и който си мисли, че това е много елементарна дейност, много се лъже. Това е свързано с много отхвърляне, с много здрава психика, с много сериозна подготовка - това са наистина неща, за които хора в бранша могат да те разберат най-добре.
Фотокредит: Красена Ангелова
Кое е онова, което ако би работила, би ти било най-гадно?
Толкова клиширано ще прозвучи, но това, което трудно бих работила, би било работа с много строго нормирано работно време, в което аз нямам право от 9 до 5 да съм никъде другаде, освен в офиса, и то седнала. Аз съм много активен човек и това мен би ме убило. С този бекграунд, много трудно бих могла... Не казвам, че не би ако би се наложило, няма да го правя, но това би ме съсипало, психически щях да съм рухнала.
И сега нещо важно, което ми се иска да разбера. Изгледах филма „Мисията невъзможна: Пълна разплата – Част първа“, за който преди няколко месеца в българските медии много се нашумя – за твоето участие. Обаче не те видях, какво пропуснах, защо те нямаше?
Защото не съм във final cut.
Как така?! Нали си отбелязана и в инфото за филма в IMDB?
Не само там. Аз съм и във финалните надписи – аз и другите шпиони сме Abu Dabi Unit, веднага след главния каст. Ние, целият юнит от десет човека шпиони, разбрахме за това, че ни няма във final cut, на самата премиера за екипа на филма...
Ух, много съжалявам. Честно, мислех си, че аз не съм гледал внимателно, въпреки че целенасочено те търсех във филма...
Не ни бяха казали предварително. Поканиха ни на премиерата – в Лондон, на Leicester Square, даже бях взела покани – за майка ми, тя живее в Лондон, и за най-близката ми приятелка. И там разбрахме – просто когато отмина времето, когато трябваше да е нашата сцена, целият ред, на който седяхме актьорите от сцената, бяхме с паднали ченета. Най-смешното беше, че после ми звъняха журналисти от чужбина да ми взимат интервюта, но агентът ми каза - как ще даваш интервюта, ти не си във final cut.
Би ли разказала, ако не е забранено, какво се случва в твоята сцена?
Не виждам проблем да го разкажа. В тази сцена ние сме шпиони от различни краища на света, които искаме – ти фабулата си я видял – ние искаме да съберем двете части на ключа. И всички ние гоним този ключ. Аз бях от руските шпиони, които бяхме трима. Имаше араби, имаше азиатци. Имаше американци, които си останаха, но не всички – имаше още 4 човека, агенти на ЦРУ. И ние, бяхме 12 човека, преследвахме Том Круз, той седна във фоайето, където имах сцена с него...
С майка си преди премиерата на "Мисията невъзможна" за каста
Уоу, имала си обща сцена с Том Круз, велико! Доразкажи, моля те, каква е, както и за нещата около снимането ѝ!
Отидохме в Абу Даби, а там всеки ден се сменяше сценарият, беше много динамично. Събраха ни, извиниха се за цялата динамика, явно беше по-голяма бъркотия от обичайното. Том Круз ни оглеждаше всички и специално за мен каза: „Аз много ти се кефя като руски шпионин, обаче искам да пробваме и още нещо с теб. Да изиграеш дабъл на Хейли Атуел (б.а. - актрисата в главната женска роля).“. Как на летището нарочно искам да го заблудя, че аз съм тя. Аз обаче съм по-висока и слаба, бях цял ден на костюмни проби, на грим, но не се получи. И всъщност отново ми написаха ролята на руски агент. Моята сцена с Том Круз е следната: ние се разминаваме с него на летището. Той идва с багаж, на специалните му очила от екипа му му се изписва, че аз съм Russian agent. Аз му намигам, той ми намига. След това се виждаме във фоайето, където се заговаряме, а аз започвам да флиртувам. В същото време един от моите партньори руснаци се опитва да го отрови с една специална ръкавица, но след това ни убиват.
С племенника си Васил (синът на Емануела Толева и Андрей Арнаудов)
Това си е солидно екранно време с Том Круз.
Не зная дали е солидно, но мен затова ме е яд. Непрекъснато ни разширяваха сцената, това беше супер. Но аз не съжалявам, имах леко крушение, обаче аз имам своето преживяване! Това, че хората няма да го видят, е суетата по-скоро. Малко его елемент. Аз съм била там. И след всеки кадър, който аз снимах, Том Круз казваше на оператора – „Покажи ѝ какво е заснела“, „Ела да се видиш на плейбек“. Той се държеше чудесно на терен! Но според мен просто цялата линия с чуждите шпиони е дошла в повече – ти си видял колко е пренаситено с екшън. Така че аз го приемам за добро решение за филма.
Дано да пуснат Director’s Cut и да те видим там! Том Круз колкото и извън киното да не е харесван от някои, толкова на екран винаги абсолютно му вярваш, въвлича те, дори и в глуповатите филми, в които е участвал – съгласна ли си?
Да, на живот и смърт играе, наистина. Винаги е супер категорично. Не съм виждала много такива хора. Той е супер голям професионалист!
С каста от Abu Dabi Unit от "Мисията невъзможна"
Ако пиете кафе само двамата, кои два въпроса би му задала? На каквато и да е тема.
Бих го попитала как не се е отказал преди мига, в който е направил пробив. Защото в актьорската професия трябва да си много постоянен и винаги подготвен, а това е нещо, което много трудно се постига. И другото: ако не се е занимавал с това, с какво друго би се занимавал.
Ако можеш да си избереш който и да е актьор, с когото да имаш общи сцени във филм, кой би бил той?
Том Ханкс!
В кой друг филм на Том Круз би искала ти да си екранната му партньорка?
В Eyes Wide Shut (б.а. - „Широко затворени очи“)!
С близката си приятелка Мариета
Кое би предпочела: както обичаш да приготвяш сладкиши, да можеш и да ги ядеш, колкото си искаш, без да това да ти се отразява по никакъв начин негативно, но – само когато си с бръсната глава; или да се наспиваш пълноценно само от 1-2 часа сън, но на цената на това да си едва 160 см висока?
Избирам бръснатата глава! Дори съм си мислила да си я обръсна преди години. Аз ръста не си го давам за нищо на света. Висока цена би било това за мен.
Нещо, което да споделиш за финал?
Пожелавам на всички читатели да са здрави преди всичко и Бог да е с тях!
Интервю на Милен Антиохов
