Десислава Стоянова е от хората, които наистина са си намерили призванието и това си личи от нещата, които създава. Природозащитник, творец, мечтател... Човек, който се опитва да експериментира със себе си и изкуството, допринасяйки за едно по-осъзнато общество. Тя е един от създателите на сдружение "Открити пространства", чиято цел е "да отключим творческия потенциал на всеки извън сцената, да овластим младите хора чрез културно-образователни дейности, да градим мостове и създаваме условия за диалог и сътрудничество между различни обществени групи". Вижте какво още ни сподели Деси.
Можеш ли да се опишеш само с 3 думи.
Мечтател, чувствителна към света, природата и болките им, влюбена в музиката и красотата.
Ти си природозащитник по професия и призвание. Защо тази тема е толкова важна за теб?
Природата е източника на живот. Още от дете с родителите си съм прекарала доста време по села, планини и морета. Но най-голямото училище за мен е високата планина. Там научих много неща за себе си, за връзката с природата и с хората. Връзката с планината постави началото и на природозащитната ми дейност - с инициативата, стартирала между приятели, за почиствания на планините още през 1999 г. - доброволческа кампания, която и до днес продължава като част от Екологично сдружение „За Земята”. Преживяването завинаги предопредели пътя ми. Почистванията се организират и до днес и помагат на много хора да осъзнаят значението на природата за тях самите.
Често използваш по-креативни методи и изкуство в работата си. Разкажи ни малко повече за подхода си.
Музиката е много силна част от мен, обичам да творя и вярвам, че творчеството трябва да е достъпно за всички хора, малки, големи, на село, в града. В Брюксел, а след това и в южна Франция, където живях и работих 7 години - до 2013 г., открих, че изкуството не е запазено само за големите сцени или за професионалисти, че то е метод за себеизразяване, за свързване, за съ-преживяване, за развиване на емпатия.
Това е и личният ми път, който ме доведе, заедно с близки приятели, с които споделяме общи ценности, до създаването на сдружение „Открити пространства”. Идеята още с основаването беше да отключим творческия потенциал на всеки извън сцената, да овластим младите хора чрез културно-образователни дейности, да градим мостове и създаваме условия за диалог и сътрудничество между различни обществени групи.
Част от мисията на „Открити пространства” е и да изследваме и изучаваме културата на изолирани от обществото и малцинствени групи, да си партнираме за създаването на възможности за разгръщането на техния потенциал и пълноценното им включване в обществото.
Този поглед към творческия процес се опитвам да развия и в природозащитната си работа като част от „За Земята”, чрез творчески колаборации, например с документален театър или просто използвайки такива методи.
Наскоро се състоя четвъртото издание на „Изкуство на открито“, как премина и какви са личните ти впечатления от присъстващите?
„Изкуство на открито“ представи необикновени артистични форми като сетивен театър-лабиринт и форум театър, в които природата и селото бяха сцената, а публиката бе предизвикана да участва със спонтанност, въображение и сетивност. Представленията бяха реализирани от участниците в двете творчески ателиета:
В ателие „Форум театър и учене чрез преживяване“ , с водещи Геника Байчева и Ваня Бонева, участниците разгърнаха своя лидерски и креативен потенциал, запознавайки се с интерактивни методи за работа с групи, приключенско консултиране и учене чрез преживяване, сред природата. Усвоените знания участниците интегрираха в реализираните от тях приказно представление-игра за децата в селото и форум-театър, в който публиката участва активно в намирането на решение на социално значим проблем.
Ателие „Пътуване през сетивата“ с режисьор и водещ Милена Станойевич и асистент Ева Пайярдо потопи участниците във вълнуващо преживяване за създаване на лабиринт и разказване на истории чрез сетивата. Участниците бяха запознати с инструментариума на сетивен театър-лабиринт: поетика на уханието, звука, допира, вкуса, пространството. Те се учиха как да намират необикновеното в себе си, другия и заобикалящата ги среда. В края на ателието участниците изградиха представление – лабиринт, в което публиката мина индивидуално през своето пътешествие.
Защо избрахте точно село Добралък?
Започнахме с “Шепоти от родопски приказки” - съвместен проект с френската театрална компания "Театър по пътя", с която прекарах около година в Ардеш, департамент в южна Франция. Мечтата ми беше да пренеса техния подход тук, да направим обмен между артисти и да можем всички ние да се докоснем до един нов артистичен метод - т.нар. балада-спектакъл или разходки-приказки, а те, от своя страна, да открият природата, хората, артистите, музиката в България.
Това, което се случи, беше много поетичен начин за свързване с природата и мястото, в който публиката преминаваше по избран маршрут сред природата и селото в едно пътешествие, наситено с музика, акробатика и приказки, вдъхновени от историите и фолклорните традиции на местните хора.
Така „Изкуство на открито“ стана естествено продължение на началото, поставено през 2018 и 2019 г. с „Шепоти от родопски приказки“, част от програмата на „Пловдив 2019 – Европейска столица на културата“, съвместно с френската театрална компания „Театър по пътя“ и Българската асоциация за алтернативен туризъм. „Шепоти” за мен беше една осъществена мечта и трудно може да разкажем всичко, което се случи в с. Добралък. През 2021 г. опитахме с фотографска изложба съвместно с Виктор Троянов, която освен в София, в самото село - като разходка - инсталация, може да бъде видяна и онлайн.
Партньорите ни от община Куклен ни насочиха към село Добралък, което от своя страна ни посрещна толкова топло, че все още не можем да си тръгнем от там! Тази година искахме да обърнем повече внимание на децата на селото, които през лятната ваканция посещават своите баби и дядовци, и чрез игри и активното им участие, имаше радост за всички.
За съжаление продължава обезлюдяването на българските села, как може да се промени това и да се запази културното наследство?
Има все повече желание от страна на социално-културни организации да работят извън града и да се опитат да запълнят тези изтънели нишки между поколенията. Затова и ние избрахме да продължим да се връщаме в село Добралък, да работим по-дълго и задълбочено на едно място, за да сме по-полезни и да има по-дълготраен ефект нашето присъствие. Разбира се, село Добралък ни дава много както на нас, така и на всички участници в творческите ателиета.
Добър пример са и „Фабрика за идеи” с инициативата си „Резиденция Баба”, която от 2015 г. свързва млади хора от градовете и възрастни в села из цяла България, в която взех участие в самото начало.
Аз лично забелязвам промяна в отношението към българското село, има все повече хора, които, особено в контекста на пандемията, се завърнаха по селата. Надявам се тази тенденция да продължи и един ден, да се отворят отново училища в по-малките населени места.
Ти самата какво най-много харесваш в себе си?
Харесвам, че постоянно измислям нещо ново, което искам да осъществя и в крайна сметка, не без определени усилия, успявам. Така се стремя да свържа различни светове заедно.
А какво би променила?
Бих си взела една хубава почивка през месец август. Или както ми предложи Геника Байчева, един от основателите на „Открити пространства”, да се придържам към следната мисъл, върху слънчев часовник от древността: Horas non numero nisi serena - "Часовете не се броят, освен ако не са спокойни".
Какъв е светът, в който ти се иска да живеем?
Светът, в който искам да живея, е мирен и може би наивно звучащо - хармоничен. Вярвам, че може да се наслаждаваме на приятна почивка, без да сме заобиколени от бетон, например.
Искам да има свобода в общуването, в изразяването, без предразсъдъци. Това е едно от нещата, които все още ми липсват тук, след като съм живяла извън България. И се надявам стъпка по стъпка, обществото ни да става все по-приемащо.
