Сребра Родопска е една от онези жени, за които знаем малко, а всъщност им дължим много. Тя е родена през 1913 в София в семейство на учители. Имала е по-малко братче, което, уви, умира от заушка на 8-годишна възраст и тази трагедия дълбоко белязва жизнения път, по който ще поеме. Несъмнено точно това е една от причините да стане лекар и да се бори със заразните болести.
Дълги години Д-р Сребра Родопска е била в сянката на съпруга си, проф. Ташо Ташев - един от малкото медици, които са станали академици в БАН по времето на социализма, както и един от основателите на ИСУЛ.
ЕВДОКИЯ ПЕТЕВА: ПЪРВАТА ИЗСЛЕДОВАТЕЛКА НА БЪЛГАРСКАТА ШЕВИЦА
Веднага след дипломирането си, д-р Сребра Родопска започва работа в Института по заразни и паразитни болести в София. След края на Втората световна обаче, със съпруга ѝ заминават за Париж на специализация в престижния Институт „Ла Пастьор”. Там в продължение на години изучава методите на производство на бактериални ваксини и сътрудничи за създаването на френска ваксина срещу туберкулоза. Неясно как, Сребра успява да пренесе парижки щам в България.
Започва усилена експериментална работа по въвеждането ѝ в производство в България. Произвежда малки серии, чиито свойства изпитва в лабораторни условия. Лека-полека започва пероралната ваксинацията на новородени деца у нас, но тъй като в 1% от имунизираните се наблюдават лимфаденити, д-р Родопска решава да замени френския щам с друг, който донася от, Москва (БЦЖI). Замяната поевтинява много ваксината, а пък и по онова време трудно би била допусната ваксина без руско участие.
От 1951 година вътрекожната БЦЖ имунизация става задължителна за всички новородени и деца до 18 години с отрицателен тест Манту (туберкулинова чувствителност).
Опитьт и огромните научни познания на д-р Родопска обогатяват производствените центрове в Москва, Йена, Прага, Будапеща, Белград, Букурещ, Токио при усъвършенстването на методите на производство и контрол. Обучението на виетнамски специалист помага за развитието на производството на БЦЖ ваксина там.
