Ако си мислите, че науката е скучна, д-р Надежда Карастоянова доказва обратното. Тя е палеозоолог и археолог с дългогодишен опит и многожество научни трудове и открития. Човек, който обича да гледа в миналото и знае колко съкровища крие то. Тази година тя е един от участниците в "Театър на чудесата" 2021. Заедно с нея ще се върнем 13 хиляди години назад в историята, за да ни срещне със "Звярът" (12.09 от 18:30, Терминал 1). С научни интереси, свързани с ранното опитомяване на животни на Балканите и Европа, отглеждането и лова през Неолита и Халколита, д-р Зафирова ще ни разкрие кои са първите опитомени от човека животни и по какъв начин този факт променя целия ход на човешката история. Преди да разберем това, ние си поговорихме с нея, за да ни разкаже повече за себе си и за това какво е да си женски вариант на Индиана Джоунс в България.
Опишете се с 3 думи.
Учен, археолог, планински водач.
Как и защо решихте да започнете да се занимавате с археозоология и археология?
Археологията ми беше детска мечта. Цялото си студентство изкарах на разкопки на различни обекти. В един момент трябваше да се специализирам към анализа на определен археологически материал, както правят всички археолози. Керамиката и другите материали не ми бяха толкова интересни. Освен към археологията винаги съм имала влечение и към биологията, такова е и моето средно образование. Затова реших, че ще ми бъде интересно да анализирам животински останки, открити в обектите. Принесени в жертва заради ритуал или просто изядени те могат да дадат разкажат много за живота на древните хора.
Какво най-много харесвате в работата си, изследваща миналото ни?
Харесвам баланса между теренната работа и работата в лабораторията. Когато работя на разкопки, това ми дава едно разнообразие и гъвкавост да се справям с различни ситуации - лошо време, лоши условия, трудни терени. От друга страна, работата в лабораторията ми дава спокойствието и възможността да се съсредоточа, за да мисля върху анализа на материала.
А кои са най-големите трудности, с които сте се сблъскали по време на внушителната си кариера?
Трудностите са много и най-разнообразни. От конфликти с местни бабаити до морски и снежни бури, тежки терени, лоши условия... Като цяло главната трудност в това да си учен в България е това да се справяш с живота, въпреки лошото заплащане.
Какво е чувството да откриеш нещо, скрито от хиляди години?
Чувството е хубаво и дори леко пристрастяващо.
А кой е най-интересният артефакт, който сте открили до този момент?
Продупчен кучешки зъб от лисица и от мечка, които са били част от колие от неолита на около 8000 години и ашици (малки кости от овце), използвани за игра и/или украшения на 6000 години.
Освен всичко, вие сте и изследовател на National Geographic – България изобилства от уникални археологически паметници, много от които, за жалост, тънат в забвение. Може ли да изборите вашите топ 3 археологически места в България и защо те?
1. Пещера Козарника, където работех около 5 години. В тази пещера е намерен най-древният артефакт за цяла Европа.
2. Селищни могили Юнаците, Провадия, Караново. Това са селища съществували хиляди години на едно и също място. С времето се е получила могила, тъй като хората са строели новите си жилища директно върху останките от старите. За мен каменно-медната епоха е най-интересният период, защото е свързан със зараждането на първите големи цивилизации в света.
3. Никополис ад Иструм – един сравнително добре запазен римски град близо до Велико Търново. Наистина е впечатляващ. Все още може да се разходите по римските улици до центъра на града, да видите канализацията и основите на сградите.
Ако имахте машина на времето, къде бихте отишла и защо?
От една страна бих отишла в праисторията, в началото на одомашняването на първите животни и растения. Интересно ми е да видя как точно е станало това и как хората са възприели новата идея. Имало ли е сблъсъци? Хора на статуквото, които са казвали "не, по-добре да ни е да си ловуваме дивеча – защо се захващате с подобни глупости, това животно няма да оцелее".
От друга страна, бих отишла в бъдещето да видя как нашата цивилизация изглежда на терен, когато се копае като археология. Какво ще остане от нас и нашия начин на живот след 2000 години?
Мислите ли, че има подценяване на жените в науката и как може да се промени това?
Според мен няма подценяване на жените в науката. Поне аз лично нямам такива наблюдения. Напротив, жените са доста толерирани със специални стипендии само за тях. Голяма част от учените в БАН са жени.
Вие сте сред лекторите на научно-театралния фестивал "Театър на чудесата" 2021, ще ни разкажете ли малко повече за продукцията "Звярът", както и повече за личното ви участие в нея? Как изобщо се роди идеята и какво представлява "Звярът"?
Нашата идея е да покажем динамиката във връзката между човека и животните в миналото и бъдещето. Аз ще бъда на сцената през цялото време в ролята на мен самата. Какво и кой е звярът е нещо, което публиката ще разбере, ако дойде да ни гледа.
Как да вдъхновим децата да се занимават с наука?
Като я направим интересна и разбираема за тях, за да провокираме тяхното любопитство.
Какъв е вашият свят?
Геоид, изпълнен с предизвикателства и чудеса.
