Димо и Даниела Куманови са семейство пловдивчани. От години живеят в Кейптаун, ЮАР. С идването на демокрацията решават да потърсят своето поприще на 15 000 км. от родината. Днес сънародниците ни имат Музей на парфюмите – единственият в Африка и един от най-големите в света. Посещават го холивудски знаменитости и арабски принцеси. И не само.
Тук всяка бутилка, от общо 6 000, е със своя история. А сред експонатите от римско време и ароматите на ориенталска ванилия, лимон и портокал се прокрадва и този на българска роза. "Имаме стари дървени флакончета с розово масло и интересното е, че ги намерихме тук в Африка, а не в България", споделят сънародниците ни.
Любовта към парфюмите не е случайна. Десетилетия назад, в семейството на Димо е имало търговци на ароматни масла. Негови роднини са се занимавали с експортиране на розово олио и лавандула. Обратно в настоящето, семейството е създало собствена козметика. Организира и работилници, където клиентите могат да създадат свой парфюм.
Димо и Даниела се надяват, че дъщеря им, която в момента учи европейско право в Нидерландия, ще продължи бизнеса с нови парфюмерийни линии на световно ниво и ще разказва на света за българския принос в световната парфюмерийна организация.
Кога, как и защо избрахте ЮАР?
Беше през 1990 година. С мъжа ми вече бяхме женени от една година, с малко дете на 6 месеца. Когато станаха всичките тези промени в България и границите се отвориха, решихме, че е хубаво и ние да заминем и да си опитаме късмета навън. Избрахме Швейцария. Но не ни хареса. За 20-годишни хора, тогава бяхме на толкова с моя съпруг, перспективата за живот в едно малко селце в планината се оказа депресираща. Видяхме целия си живот на лента. Как ще ходим на работа всеки ден, ще се прибираме, без никакво вълнение, без тръпка, без емоция, без нищо авантюристично. И още на третия или на четвъртия месец започнахме да обикаляме посолства и да търсим накъде да се преориентираме. ЮАР изглеждаше най-екзотично и си казахме „защо не“. Всичко е от възрастта. Дали бихме направили това сега, когато сме на 50? Може би не. Но когато си на 20, мирогледът ти, амбициите ти са съвсем различни.
Амбиция или сбъдната мечта беше Музеят на парфюмите, който създадохте?
До откриването на музея и парфюмерията извървяхме много дълъг, 20-годишен път. По стечение на обстоятелствата, още в първата година, след като пристигнахме, започнахме да се занимаваме с парфюмерия. Първоначално правехме парфюми за аптеки, за магазини, обикаляхме страната, продавахме ги. После започнаха да ни се обаждат местни и световни звезди, които искаха да имат своя парфюмерийна линия. Направихме няколко такива. Създадохме парфюми за всичките индивидуални телевизионни канали на американската телевизия NBC Universal. Много по-късно решихме да създадем наша собствена линия и да отворим музей. Това е личен проект на съпруга ми. Той колекционираше парфюмени шишета от цял свят.
И те са изложени в музея. Разкажете ни за експонатите.
Римски шишета, египетски, финикийски, които са на по 2 000-3 000 години. Имаме една от най-големите и богатите колекции в света. Единствена по рода си в Африка. Имаме единствения парфюмен музей на континента. И единствената работеща парфюмерия. Това са два различни бизнеса, две различни сгради. Намират се във Франшук – хранителната и винената столица на ЮАР. Малко френско предградие на Кейптаун, посещавано от хора от цял свят. Идват всякакви известни личности - президенти, посланици, принцове, принцеси, певци, артисти. Когато се обадят и помолят да затворим за целия ден, разбираме, че идва някоя много важна личност. В работилниците всеки може да дойде, да си създаде собствен парфюм, собствен крем, собствено парфюмено олио.
Но най-важното е, че на всичките ни гости и посетители разказваме за България. Колко много е допринесла за натуралните продукти, с които се създава един парфюм. Да, днес Франция и Швейцария са най-добрите производители, но за да се стигне дотам, трябват продукти. А те, най-добрите в света, идват от България. Повечето хора може би са чували за страната ни, но не знаят, че сме едни от най-древните производители на розово и лавандулово масло. Една от най-древните държави с най-старите градове. Това им разказваме, това им обясняваме.
Има ли и други българи в ЮАР? Има ли общност? Контактувате ли помежду си?
В Кейптаун българската общност не е толкова голяма и организирана, колкото в Йоханесбург. Те имат българско неделно училище, създадоха първата българска църква, там общността е много по-задружна. Тук българите са по-малко, но са дошли преди 20-30 години.
Какво най-много ви липсва от родината?
Всичко. Природата, миризмата на липа, когато вървя из Пловдивските улици, храната. Абсолютно всичко. От най-лошото до най-хубавото. Всичко ти липсва, когато си навън.
