Тази седмица българският ансамбъл по художествена гимнастика се върна от Москва с общо 12 медала от състезанията за Гран При и международния турнир в руската столица.
20-годишната Боряна Калейн заслужено грабна златния медал във финала на бухалки и показа нагледно какво означава да се бориш и да победиш най-силните, и то на техен терен. Българската грация взе и сребърен медал на лента, както и два бронзови на обръч и топка.
"Смятам, че това беше едно много силно състезание за мен, особено в последния ден на финалите. Съсредоточих се благодарение на пълната си концентрация, на това, че усетих подкрепата на личния си треньор Мариана Памукова, на Илиана Раева, президентът на федерацията и на главния ни треньор Бранимира Маркова. Конкуренцията беше с двете най-силни представителки на Русия – сестрите Аверини, които са всъщност и моята основна конкуренция", споделя Боряна пред нашите колеги от Actualno.com.
"Въпреки че бях чужденка, усетих доста хора, които искрено ми се зарадваха и ме аплодираха по време на състезанието, даже скандираха името ми, което ме стопли вътрешно и ми помогна да се представя по този начин. За мен най-емоционални бяха съчетанията ми от финала – топката, бухалките и лентите, все едно някой беше влязъл в тялото ми, играеше вместо мен и всичко се получаваше перфектно, а аз просто се наслаждавах на останалата част", допълва гимнастичката.
Гимнастичката не успя да скрие сълзите си от радост по време на награждаването, докато в нейна чест звучеше българският химн "Мила Родина".
"Сълзите ми по време на химна бяха, защото успях да се преодолея в този ден. Аз имах поставена задача да си изиграя съчетанията с максималната трудност за етапа и без груба грешка. Това е доста трудно и всеки спортист го знае, бях изключително горда, че го постигнах."
Боряна е посветила последните 15 години от живота си на художествената гимнастика и е спечелила повече от 150 медала. Смята, че гимнастиката е нейно призвание.
Как започна всичко, съдбата имаше ли пръст?
Имаше съдба определено. Майка ми знаеше, че в района има много спортни зали, където тренират деца на моята възраст, реши да обиколи квартала и да ме запише някъде и срещна съвсем случайно личната ми треньорка и до днес Мариана Памукова. Доколкото знам я е попитала къде може да си запише детето на спорт, казала е, че става въпрос за момиченце на 6 години и така започна всичко. Аз бях много буйно и енергично дете, само бели правех. Сега се прибирам доста изморена вечер и нямам време за глупости.
Какво си мислиш преди да излезеш на килимчето по време на състезание?
Преди състезание се старая да се абстрахирам от всичко случващо се и да се концентрирам изцяло върху уреда и върху това, което правя в момента, да не мисля за абсолютно нищо излишно.
ПРОЧЕТЕТЕ ТУК ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ, ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ КАКВИ СА БИЛИ РЕАКЦИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ СЛЕД УСПЕХА Ѝ!