#ЮлиБезПластмаса е посветен на намаляването на употребата на пластмасови изделия за еднократна употреба, а фокусът му е индивидуалната отговорност. В забързаното ежедневие понякога удобството взема превес и неусетно се поддаваме на "лукса" да използваме такива продукти.
Затова "Грийнпийс" – България и Екологично сдружение "За Земята" ни срещат с няколко градски момичета, които в поредица от няколко разговора споделят техните трикове и полезни съвети как живеят по-природосъобразно, какви са ежедневните предизвикателства, с които се сблъскват и още много!
Представи се с няколко думи. Кой си ти, с какво се занимаваш?
Журналист по образование, инфлуенсър по случайност (смее се). Виждам света така, от време на време пиша за него тук, а когато ми се говори записвам подкаст, Girls We Are, в който не се вземам твърде насериозно, но пък гледам да представям сравнително зряло теми, които ме занимават и вълнуват.
Какво е мнението и отношението ти към проблема с пластмасовото замърсяване?
Преди няколко години прекарах няколко месеца в Бали, където много активно обикалях острова, защото ми се искаше да видя отвъд редовните места (част от популярните курорти са като нашия Слънчев бряг, но за австралийци, които ги ползват за ергенски партита и уикенди напивания и респективно не се вълнуват особено какво оставят след себе си). Основните по-туристически точки са на западния бряг на острова (и оттам на юг), по-автентичната му част е на север и почти нищо не се случва на източния бряг. Бяхме любопитни какви обаче са плажовете там и един ден решихме да отскочим – попаднахме на място, където за пръв път видях нещо толкова шокиращо за мен – черен плаж, покрит с всевъзможен боклук, изхвърлен от океана. Всички сме виждали такива снимки в интернет, но моментът, в който видях това райско кътче по този начин наживо – беше повратен за мен. Индонезия е третият най-голям замърсител и това е гигантски проблем за островите в района. И все пак местните в Бали се опитват да се справят с проблема и вече от години има доста добри практики – опаковки от бананови листа, сламки от стъбла на папая, zero-waste магазини и други.
Вярваш ли, че индивидуалните усилия и действия имат значение за разрешаването на проблема с пластмасовото замърсяване?
Разбира се. Самото създаване на проблема също в голямата си степен е индивидуално – така че индивидуалните усилия за решаването му са обратното му по посока действие, остава да стане и равно по сила.
Разкажи ни за някои от ежедневните предизвикателства, с които се сблъскваш в стремежа си да живееш по-природосъобразно и как се справяш с тях?
По начало не съм от най-готвещите хора, което означава, че вкъщи се случва да поръчваме храна. Преди години усещах, че основното количество пластмаса за еднократна употреба влиза у дома именно покрай доставките. В последно време обаче повечето приложения, които използвам за поръчки в Лондон, въведоха филтър, чрез който можеш да отсееш ресторанти, които използват единствено рециклируеми материали за опаковките си. Това макар и не оптимално, защото винаги е по-добре да не генерираме отпадък, от колкото да хабим ресурс да го рециклираме все пак е по-приемливо. Намирам го и като добър начин да отсея по-прогресивните места, които си заслужава да подкрепям като бизнес (особено сега). Проверявайте дали услугите, които ползвате за доставка имат такъв филтър, а ако не – нищо не ни пречи да настояваме да добавят, както и да проучим кои са "нашите" места, налични в съответната платформа.
Имаш ли някакви полезни и практични съвети и инструменти, които ти помагат да живееш по-природосъобразно?
Неотдавна се преместихме в нов квартал в Лондон и се оказа, че със съседите имаме споделена машина за компостиране – така най-после започнах да отделям компоста активно. Покрай това почти през ден проверявам по нещо в Can I Compost This?, така например разбрах, че ядката на авокадото не е оптимално да е в компоста. Zero Waste Sofia пък имат списък със зони за компостиране в София.
Отделно съм се абонирала за няколко нюзлетъра, които са ми много полезни откъм информация по свързаните теми – дневният на The Good Trade и Planetarium на Plan A (полето за абонамент е в дъното на началната страница).
Кои според теб са първите 3 стъпки в това да започнеш да живееш по-природосъобразно в ежедневието си?
За мен са три промени на нагласата:
1) има смисъл да го правя дори да не съм перфектен;
2) когато не съм перфектен, активната стъпка е да видя какво мога да подобря, а не да се срамувам или да откажа;
2) да се интересувам и образовам.
Така постепенно нещата, които са изисквали допълнителна мисъл и усилие в началото стават естествени и освобождават ментално място да вкараш още нещо ново в живота си, по което да полагаш усилия... и така този цикъл на промяна и растеж да продължава. Приемаш, че е процес, който, за да е устойчив в начина ти на живот, не се случва внезапно и за една нощ.
Отворено послание – сподели ни нещо, което не сме те питали или ако имаш някакъв призив :)
Мисля си, че агресивният eco-shaming, до който много организации и компании (пък и отделни хора) прибягват в комуникацията си, не е оптималният подход, затова споделям три български sustainable бранда, чийто продукти и наратив харесвам:
- @koolandkonscious, платформа за устойчива мода, направиха супер бански като тук е цялата история зад него и материалите, от които е изработен (+ интересни показатели за въглеродния отпечатък за направата).
- @naturalleaf.io, страхотни кутии за храна, сламки за многократна употреба (сгъват се) и чаши...
- @05.studio за бельо и бански, които нося вече с години.
и една марка, на която съм фенка от години
- @jakkeldn, които са разпознати и наградени от PETA (Хора за етично отношение към животните) – за Best Faux Fur Brand.
Наскоро ми направи впечатление, че asos.com са добавили Responsible филтър, което се очертава като добър тренд (и говори за глобална промяна в нагласите, която ще приложи натиск и на "големите" да положат усилия) като разбира се имайте едно наум за така наречените "greenwashers".
Индивидуалните усилия са важни, но волята на управляващите е не по-малко важна. Затова подпишете петицията, за да изискате по-смели мерки за ограничаването на пластмасата за еднократна употреба.