Бианка Илич е повече от една силна жена, преборила рака на гърдата. Тя е посланик на доброто и вярата, че човек може да се справи с всяко тежко предизвикателство. Бианка Илич е продуцент, режисьор и сценарист на документалния филм "Истинските супергерои", който е наличен в онлайн стрийминг платформата Max. Това е личен емоционален разказ от първо лице за силата на човешката воля. Историята потапя зрителя в света на пациенти от различни националности, професии, възраст - свят напълно преобърнат, но не и сломен, от диагнозата "рак". Зрителят ще надникне и съпреживее техните емоционални, психически и физически състояния. И ще види вярата и надеждата в сърцето, борбеността, силата и смелостта за превъзмогване на трудностите.
Твоя е идеята за филма „Истинските супергерои“, в който разказваш за нелеката си битка с рака на гърдата. Трудно ли ти беше публично да покажеш през какво си преминала?
Аз съм актриса и ексихибиционизмът е част от моята природа. Обикновено, когато ние актьорите се показваме, сме красиви, с грим или както казваше баба, лустросани. По време на лечението няма такава опция. Без коса, вежди, мигли, с физически болки, но въпреки всичко аз намирах упора в това да снимам дори и в най тежките си моменти! Няма да забравя, когато отидох на концерт на Rolling Stones - без коса, с нарисувани вежди, ярко червено червило и огромни халки обеци.
Какво беше първото нещо, което си помисли, когато чу диагнозата?
Когато чух диагнозата, беше абсолютен шок. В главата ти е хаос, не знаеш какво се случва. Мислите ми бяха хаотични, без посока.
Твоята майка, Слава, също е била болна от рак. Смяташ ли, че нейният опит ти помогна?
Да, мама правеше всичко възможно, за да ми помага и дава съвети как да се справям с различните странични ефекти. Когато те диагностицират с рак, си мислиш, че няма по-лошо от това. Но когато диагностицират детето ти, което си носил 9 месеца до сърцето си, тогава разбираш, че има и по-лошо и болезнено.
Коя беше Бианка преди диагнозата и коя си сега?
Преди диагнозата Бианка беше едно розово дете. Сега съм едно пораснало дете.
Относно „Истинските супергерои“ - кои бяха най-големите предизвикателства при заснемането?
Няма да забравя, когато имах последна химиотерапия и бях поканила приятели в болницата на последното вливане. Традицията е да биеш звънец и в болницата организират малко празненство. В същото време аз имах вливане и всички бяха там, включително камера и оператор. През цялото време имах бучка в гърлото и ми беше толкова лошо, че говорих през зъби. Медицинската сестра дойде, стисна ме за ръката и каза: "Виждам какво ти се случва! Ти можеш".
Как ти самата би описала филма само с 3 думи.
Вяра. Надежда. Любов.
Във филма казваш, че ще се бориш, тъй като трябва да продължиш да бъдеш добър пример за останалите. Какво би посъветвала всички жени, които също се борят с тази коварна болест?
Филмът е както за всички жени, така и за всички хора, които се борят с предизвикателства. Има още много безброй коварни болести. Филмът е изключително позитивен и дава кураж. Дава една различна перспектива и гледна точка на чудото, наречено живот. На всеки, който има предизвикателство в живота, бих казала да гледа "Истинските супергерои". Щом аз мога и ти можеш!
Какъв е твоят свят?
Въпреки всичко успях да го запазя розов с много брокат и еднорози!
