Висшият гръцки съдия Екатерини Сакеларопулу се присъедини към малката група жени, начело на някои от страните в Европейския съюз, след като днес беше утвърдена за президент. Така 63-годишната Сакеларопулу стана първата жена в Гърция, заемаща предимно церемониалния пост.
Новият президент на Гърция ще бъде на поста 5 години, започвайки от 13 март, когато приключва мандатът на действащия президент Прокопис Павлопулос. Новоизбраният президент заяви, че това прави "чест на справедливостта и съвременните гръцки жени".
Сакеларопулу е известна като прогресивен съдия с особен опит в екологичното и конституционно право с над 40-годишен стаж като съдия.
Родена е в Солун през 1956 г. и завършва право в Атина през 1978 г. През 1982 г. тя е назначена за помощник-съдия във Върховния административен съд (Държавен съвет). През 1988 г. тя е повишена в асоцииран съветник. През 2000 г. е повишена в държавен съветник, а през октомври 2015 г. става заместник-председател. През октомври 2018 г. тя е повишена в председател на съда.
Ето и другите жени лидери в ЕС, различни от кралиците:
Меркел - другото име на думата "власт"
Ангела Меркел стана първата жена канцлер на Германия, когато бе избрана през 2005 г. и оттогава ръководи най-голямата икономика в Европа, като спечели четвърти четиригодишен мандат през март 2018 г.
Тя обаче беше отслабена на законодателните избори през 2017 г., когато нейният консервативен блок ХДС/ХСС регистрира исторически нисък резултат. Отне пет месеца, за да се сформира коалиционно правителство.
65-годишната Меркел е определена от списание "Forbes" за "най-влиятелната жена в света" няколко пъти. Тя ще се оттегли през 2021 година.
Софи Уилмс, Белгия
През октомври 2019 г. крал Филип избра 44-годишната франкофонска либералка Софи Уилмс за временно изпълняваща длъжността министър-председател - първата жена, заемаща този пост. Разноговорящото кралство обаче няма напълно функциониращо правителство. Последната коалиция се разпадна през декември 2018 г. и преговорите за нова изпълнителна власт зациклиха.
Колинда Грабар-Китарович, Хърватия
Консервативната Колинда Грабар-Китарович, 51-годишна, беше избрана за президент през януари 2015 г. - първата жена в Хърватия, която зае основно церемониалната позиция. Но на 18 февруари тя предава властта на социалдемократа Зоран Миланович, който спечели изборите през януари.
Керсти Калюлайд, Естония
Бившият одитор на ЕС Керсти Калюлайд, 50-годишна, стана през октомври 2016 г. първата жена-президент на балтийската държава, избрана от парламента за главно церемониалната роля.
Зузана Чапутова, Словакия
Либералният адвокат и лидер на кампания срещу корупцията Зузана Чапутова, на 46 години, встъпи в длъжност през юни 2019 г. като първата жена-президент на Словакия. Политическа новачка, тя с лекота пребори кандидата на управляващата партия на изборите през март.
Мете Фредериксен, Дания
Лидерът на социалдемократите Мете Фредериксен стана министър-председател през юни 2019 г. след парламентарни избори. На 41 години тя стана най-младият премиер в историята на страната.
Първата премиерка на Дания беше Хеле Торнинг-Шмид, също от социалдемократите, която беше на поста от 2011 до 2015 г.
Санна Марин, Финландия
Социалдемократката Санна Марин през декември 2019 г. на 34-годишна възраст стана най-младият министър-председател в света - поне до януари 2020 г. Тогава австриецът Себастиан Курц положи клетва на 33-годишна възраст с втори мандат като ръководител на правителството. Марин е третата министър-председателка на Финландия.
Властта на жените в Европа, но не в ЕС
На други места в Европа, но извън ЕС, други жени, които в момента са на власт, са: министър-председателката на Норвегия Ерна Солберг; премиерката на Исландия Катрин Якобсдотир; президентката на Грузия Саломе Зурабишвили; и сръбската премиерка Ана Бърнабич.
Източник: AFP, превод: БГНЕС
