Раздялата винаги поражда въпроси. Особено раздялата, от която се страхувахме.
Много любими хора ни напуснаха. Тези, на които се доверихме, един ден просто си тръгнаха, въпреки че ние толкова силно искахме те да бъдат с нас до края на живота ни.
И при такива обстоятелства е лесно да започнете да търсите проблеми в себе си, безкрайно да питате какво не е наред с вас? Какво трябва да промените в себе си?
Но ако се опитваме да открием причината в себе си, да се питаме какво е трябвало да направим по-добре, така че любимият човек да остане при нас, тогава си задаваме грешни въпроси.
Защото болката винаги ни носи нещо, което може да ни направи по-мъдри. Нещо много важно.
Нашите най-силни желания говорят за това кои сме.
Истината за разбито сърце се крие във факта, че изпитваме голяма болка, не защото ни липсва бившият ни партньор, а защото раздялата с него отваря очите ни за самите нас.
Ако сме в отношения с човек, който е силен в онези области, в които се чувстваме слаби, ние си позволяваме да се отпуснем. Позволяваме му да компенсира недостатъците ни - независимо дали го осъзнаваме или не.
Позволяваме на неговата нежност да балансира нашата тежест към себе си. Позволяваме на неговия оптимизъм да компенсира цинизма ни; нека спонтанността му предизвиква нашата твърдост.
Ако сме в отношения с човек, който има решимостта, която на нас самите ни липсват, тогава става невъзможно да се разделим с него. Защото без него трябва да се сблъскаме с всички онези неща, в които ние не се чувстваме достатъчно уверени.
Но всъщност отсъствието му ни дава и онова пространство за растеж, което ни е липсвало до сега. Защото това, което най-много ни липсва, когато човек ни напусне, е почти винаги това, което трябва да развием в себе си.
Неговата доброта е добротата, която трябва да бъде развита в нас самите. Силата му е онази сила, която също трябва да овладеем. Състраданието, което той ни показа, е състраданието, което трябва да се научим да практикуваме. А празнотата, останала след него, е празнота, която е важно да се научим да запълваме без него.
Лекът за разбито сърце не е нов човек, а нашето лично израстване.
Това е способността да се дистанцираме от тъгата и да разпознаваме причините за нея. За да разбера точно откъде идва. И тогава се опитваме да развием в себе си всичко, което ни липсва
И колкото и да е болезнено, в това има и положителен момент - раздялата ви позволява да разберете какво точно се крие вътре във вас и върху какво още трябва да работите, за да растете като индивиди.
НЕ БЯГАЙТЕ СЛЕД ТЕЗИ, КОИТО СИ ТРЪГВАТ БЕЗ ДОРИ ДА СЕ СБОГУВАТ
Защото когато някой изчезне от живота ни, след него остава празнота.
И трябва да направим един прост избор: или запълваме тази празнота с друг човек, или приемаме предизвикателството и я запълваме сами.
Първото решение привлича с лекотата си. Но второто ще донесе безкрайно повече ползи.
Защото в края на краищата най-ценният човек, когото някога ще срещнете след раздялата, сте вие самите.
