Ти намери място, където тревата е по-зелена. Намери нея в момент, в който не внимавах. Сега си свободен от живота, който водеше преди. А в новия ти живот щастието има ли място?
Съмнявам се. Ако беше щастлив, отдавна щеше да си заличил номера ми и спомените си за мен. Но всяко съобщение, което получавам късно вечер, говори много повече от хиляди думи. Няма нужда да ми казваш, че ти липсвам. Знам го. Дори и без да ме питаш „как си” в 11 вечерта.
Ти никога няма да си признаеш, че сбърка. Но аз те познавам достатъчно добре, за да знам, че го мислиш. Плашещо, нали? Но през цялото време, в което бяхме заедно, аз внимавах. Събирах парчета от пъзел и ги редях, за да разбера какъв човек си, за да изуча реакциите и емоциите ти. Правих го, защото те обичах.
Когато дойде време да си тръгнеш, аз не казах нищо. Оставих те да си събереш нещата и не спорих. Не исках да те принуждавам да останеш, когато в очите ти виждах колко отчаяно искаш да избягаш. Независимо къде, независимо с коя. Просто искаше да намериш… по-зелената трева, по-слънчевото утро, по-безоблачното бъдеще.
Знам, че ти липсвам, но не ми пука. Надявам се да си щастлив с решението, което взе. Надявам се, че се гордееш с човека, който си. Защото, ако не е така, всичко би било напразно. И моето мълчание, и твоето бягство.
