Честно казано, аз наистина не знам защо останах толкова дълго. Може би, защото исках да повярвам, че можеш да се промениш, може би, защото отказвах да вярвам, че ти си ме променил толкова много. Но ти го направи.
Как бих могла да ти позволя да правиш всичко това с мен? Никога не се страхувах да бъда наранена, никога не ме беше страх да бъда разбита. Обичах и бях обичана. Но заедно с теб дойде и страхът от разочарование и всички онези стени, които твоята тишина изгради около мен. Ти ме съсипа толкова много, че трябваше да ги изградя, за да не се нараня отново. Но не така работи любовта. Така не работят отношенията. Не трябва да строя стени, а да ги събарям.
Но как? С моята несигурност, която се появи, заради твоите постъпки. И всички онези въпроси, които останаха без отговор...
В началото не бяхме такива. Не бях това уплашено, счупено момиченце, което се опитваше да спечели любовта на мъжа си. Бях силен човек и заслужавах повече, отколкото да бъда наполовина обичана. Бях много повече от просто твоята приятелка и това ми липсва. Липсва ми старата „Аз“, която никога не се страхуваше, никога не бягаше от любовта, но някак си ти успя да ме пречупиш, докато уж ме „обичаше“. Съжалявам, скъпи, но това не е любов.
Цялото това мълчание, което ти ми даде, ме удави и аз така и не се научих да плувам в океаните на твоята любов. Предполагам, че това беше единственото нещо, което направих правилно с теб- да си тръгна.
ПОНЯКОГА ЕДИН ЧОВЕК МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ ЦЕЛИЯ ВИ ЖИВОТ
Защото аз отказвам да бъда като всяка друга твоя бивша. Отказвам да бъда твоята перфектна жена, ако това означава да загубя себе си. Отказвам да бъда твоята малка играчка, ако това означава, че ще си играеш с моите емоции. Завърших бягството от себе си. Завърших с това да се гледам в огледалото и да не разпознавам човека, когото виждам. Заслужавам да бъда повече от съсипано момиче. Заслужавам такава любов, която ще ме накара да се чувствам топла, а не да ме изгори вътре. Заслужавам такава любов, която ме прави цяла, а не ме разбива на малки парченца. Заслужавам онази любов, която ми дава крила, а не ме дави...
Имаш ли представа колко време мина откакто се усмихнах за последно? Имаш ли представа колко време мина от последния път, когато бях истински щастлива? Разбира се, че не. И знам, че по свой начин и ти ме обичаш. Но няма да бъда с теб, ако това значи да обърна гръб на себе си. Не мога да ти позволя да промениш всичко в мен. Отказвам да се променя за някой, който дори не вижда колко боли. Отказвам да се променя заради теб, защото ти никога не се промени заради мен.
Затова продължавам напред и ще чакам любовта, която заслужавам. Която ме кара да летя, а не да чупи крилата ми!
