Независимо дали си имате половинка или не, всеки от вас има хора или неща в живота си, които обича и заради които си струва да живее: приятели, семейство, домашни любимци, любими занимания, дори работа, която го кара да си чувства пълноценен.
Никога не пазете чувствата вътре в себе си, отваряйте сърцата си и бъдете вечно влюбени в нещо, например в живота – най-големият ни подарък.
И ако всичко това ви се струва прекалено изтъркано и сантиментално, ако сте от хората, които не вярват в любовта, която е навсякъде около нас, следващите редове, може би ще променят нагласата ви.
Затова спрете да вършите каквото и да било за момент и просто прочетете тази необикновена история на едни съвсем обикновени хора като нас, е може би не толкова обикновени.
Хора, които са преоткрили любовта в своя живот, видели са изгрева, дори след залеза, намерили са радостта, след като са преживели болка. Защото любовта не познава граници и не се подчинява на правила. Защото в любовта всичко е възможно.
В следващите редове ще ви запозная с Роджър Нюман на 73 години и Найгъл Харли на 60 години.
Едни обикновени, но малко различни хора, а в случая различни означава хомосексуални. Но хора, които също като нас могат да обичат, да отворят сърцето си и да го подарят на някой друг.
След смъртта на приятеля си Майкъл, който губи дълга и тежка борба с рака през 2004, Роджър живее сам в продължение на пет години. Той не вярва, че може да срещне някой друг, че може да открие любовта отново.
"Мислех, че след като Майкъл почина, всичко е свършило и ще бъда като много други познати хомосексуални мъже, изгубили половинката си. Мислех, че просто ще продължавам напред и напред... но сам." Когато пътищата им се преплитат Харли преминава през тежък развод и за първи път започва да се среща с мъже. Това винаги е било част от него, но никога не е проявявал своя необикновен интерес, защото е бил женен.
"След като срещнах Роджър, вече не се притеснявах от това, че бях различен. Роджър бе всичко, от което имах нужда. Ние бяхме свързани."
Именно Харли прави голямата крачка, предлагайки брак на Нюман и то точно навръх Нова година, докато двамата са на ежегодната си коледна почивка в Гран-Канария – остров от архипелага Канарските острови.
На официалната церемония Роджър и Найгъл преминават пътеката до олтара, облечени в костюми и с вратовръзки в цветовете на дъгата. Според тях всички тези цветове най-добре описват чувствата им в този момент – те са най-щастливите на света. Брачните клетви за обич и вярност написват сами и макар че никой от двамата не знае какво ще напише другият, двата обета се повтарят почти дума по дума. Разбира се, не липсват и множество проблеми, с които се сблъскват – неразбиране от страна на семейството и приятелите на Найгъл. Но обаче не пречи на двамата влюбени и те вярват, че "никой не стига до такава ситуация без определено количество борба. Това, през което сме минали, е част от това, какви са нещата и какви ще бъдат занапред!"
И тази красива и необикновена история може да се случи на всеки един от нас, защото невъзможното в любовта не съществува!
В един мрачен период от живота си, когато са отчаяни и сами, слънцето изгрява за Роджър и Найгъл и те разбират, че любовта съществува вечно и никога не е късно да я откриеш ...отново. Те намират своето щастие едва тогава, когато са изгубили надеждата си да бъдат щастливи.
Техният съвет към всички е:
"Не се страхувайте от самотата и никога не губете вярата си в любовта!”
