Намираме сме в един от най-романтичните и прекрасни периоди на годината – седмицата на любовта.
И само ден преди най-очаквания от влюбените празник, магазините за подаръци са пълни с хора, които искат да зарадват любимия човек на 14-ти февруари, като му изберат нещо специално. Всъщност няма нищо лошо да има един ден, който да е посветен на всички онези, които са намерили своята сродна душа, ден, в който да покажат любовта си един на друг, както и пред целия свят.
Още по-хубаво е, че при нас този празник съвпада с още един, който се е превърнал в любим на всички, които обожават виното и все още нямат спътник в живота. Те могат да се насладят на Трифон Зарезан, заедно с приятна компания, много песни, танци и хубаво вино, разбира се.
Точно по това време на годината, обаче, всички тези все още необвързани самотници, започват да се питат защо и през тази година няма с кого да отбележат празника на любовта. Не че животът им не е прекрасен, напротив. Да си необвързан, означава да си свободен, да правиш всичко онова, което те прави щастлив, да не се притесняваш, че някой може да те съди за това, да не се съобразяваш с друг.
И въпреки това, точно по това време, хората, които са необвързани, усещат една коварна самота, една липса, която може да запълни само подходящият човек.
Срещнах се с един приятел, който твърди, че Свети Валентин е един от най-измислените и позьорски празници. Разбира се, както се досещате, той все още не е намерил сродната си душа. Тази година обаче, за моя изненада, той не започна да говори против всички влюбени, които ще празнуват "лигавия празник”, а с една лека тъга ме попита:
"А защо все още сме сами с теб? Защо и тази година няма да бъдем пияни от любов, а може би само пияни, за да не обръщаме внимание на всички онези влюбени щастливи двойки около нас?”
"Отговорът всъщност не е никак сложен!”, започнах аз...
"Сами сме, както много други, защото все още търсим идеални хора... все така безнадеждно се надяваме, че някой слънчев ден ще се появи Перфектният/а. Че ще ни връхлети една такава любов неземна и като в приказките "заживели щастливо до края на дните си". Да, ама животът не е приказка! Нищо, ние продължаваме да търсим своя принц/принцеса, който ще ни обича от земята до небето, всичко за нас ще дава, от всичко ще ни закриля, абе направо звездите ще ни сваля. Закуска да ни прави, дори вечеря, с подаръци да ни обсипва, с изненади, за нас да прави всичко, казано накратко: ПЕРФЕКТЕН. Така е, все още чакаме идеалния, нищо, че знаем, че идеални хора няма. Даже ние самите сме далеч, далеч от идеални...
А от какво всъщност имаме нужда? От човек, един такъв като нас - обикновен, нормален, далеч не идеален. Някой, който като нас сутрин става трудно и първата му мисъл е: "Къде ми е кафето?"... С коси разрошени, с очи присвити, един такъв сънлив, с когото заедно да го изпием, без значение кой ще го направи. Някой, който понякога ще се лигави, ще ни гушка и целува, а друг път ще псува, вика и хвърля, просто защото е имал лош ден като нас... но пак ще ни обича. Един такъв обикновен, но симпатичен, с когото да си споделим живота. Като нас - един път усмихнат, друг път намръщен, понякога щастлив, понякога тъжен... И също като нас ще има грижи и проблеми, и хубави моменти, много болки, спомени красиви, някои тъжни, мисли, радости, дори и тайни. Ей такъв човек ни трябва, а не принцове и принцеси! Ала ние продължаваме да търсим, да мечтаем, да чакаме перфектен... А перфектни няма!
Чувал ли си историята за мъжа, който цял живот чакал своята принцеса?
Цял живот той търсил идеалната партньорка, такава каквато си я представял. Станал богат и известен, но останал сам. Когато вече бил остарял, един репортер го попитал дали неговото търсене е приключило с неуспех и той казал: "Напротив, намерих я. Когато бях на 30 я срещнах. Но за съжаление и тя също търсеше идеалния партньор!"
Много от нас се чувстват така, както се е чувствал този мъж. А много често дори, чакайки нашия идеален, ние се предпазваме от всички други.
"Понякога строим стени, не за да се отделим, а за да видим, на кой му стиска да ги разбие.” – така ще кажеш ти. Но замислял ли си се, че хората може би са се уморили от това вечно да разбиват стени, да минават прегради, да се опитват да се доближат до някого, който се е оградил и защитил от всички страни, само защото го е страх да не бъде наранен отново. Е, ще бъдеш нараняван, приятелю, още много пъти, приготви се! И в това е целия смисъл – да изпиташ всичко от радост – до болка, от неземно щастие - до безкрайна тъга. Но въпреки това да имаш някой, който да е до теб винаги, да те обича, дори когато се карате, някой съвсем обикновен – не някакви принцове/принцеси.
Някой с хиляди недостатъци и досадни черти, които ти ще намираш за симпатични. И в това се крие истината – този човек няма да е идеален, но през твоите очи ще е.
И ти ще го обичаш такъв, какъвто е, а не какъвто трябва да бъде според мнението ти и представите ти!
Човек няма нужда от перфектни, приятелю! Има нужда от някой, който да го кара да се чувства специален.
Ето за това сме си самички с тебе... и дано сами не си останем!”
И нека завърша с любимия си цитат:
"Той не е перфектен. И ти не си, и вие двамата никога няма да сте перфектни. Но ако може да те накара да се разсмееш поне веднъж, кара те да се замислиш поне два пъти, и ако признава че и той е човек и прави грешки, дръж се за него и му дай всичко от себе си. Той няма да ти рецитира поезия, не мисли за теб във всеки момент, но ще ти даде част от себе си, която знае че можеш да счупиш. Не го наранявай! Не го променяй! И не очаквай от него повече от това което може да даде. Не анализирай! Усмихвай се когато те прави щастлива, крещи когато те ядоса, и се остави да ти липсва когато го няма. Обичай силно когато любовта я има. Защото перфектни мъже не съществуват! Но винаги има един мъж който е перфектен за теб."
Боб Марли
