Сцената, в която героите на Райън Гослинг и Рейчъл Макадамс в „Тетрадката” се целуват под дъжда, е емблематична. По всяка вероятност мнозина си представят именно нещо подобно, когато си мислят за високите идеали в любовта. Въпреки това, семейните психолози са на мнение, че любовната история на Али и Ноа изобщо не е добър пример за това как трябва да изглежда нормална двойка. И тъй като в Месеца на любовта всички посягаме все по-често към романтичните филми, ето няколко причини защо това не е толкова добра идея, колкото сме си мислили.
1. Обрисуват нереална картина
Сценарии, подобни на „Тетрадката”, винаги поставят твърде високи очаквания за това какъв трябва да бъде перфектният партньор. Разбира се, драматизмът е присъщ на такива продукции, но в крайна сметка, ако осъзнаваме ясно, че това е „просто филм”, защо продължаваме да търсим своя Ноа? Всичко, което виждаме в подобни сценарии, е интензивността и страстта между партньорите. Но това просто не е достатъчно, за да поддържаме връзка много години.
2. „Перфектният“ човек всъщност не е перфектен
Ако се вгледаме по-добре в сюжетите, ще видим, че дори перфектните герои имат своите „кусури”. Разликата е, че на екран всичко изглежда някак по-забавно и дръзко. Но сме убедени, че ако човекът до вас ви каже, че ще се самоубие, ако не излезете на среща, няма да го сметнете за толкова романтично.
3. Повечето екранни връзки са токсични
Постоянно виждаме лудо влюбени двойки, които си крещят, удрят се, мятат чинии и какво ли още не. Може би мнозина оправдават това поведение със страст и сложни характери, но според специалистите това са признаци на токсична връзка.
Кои други филми, освен „Тетрадката”, вредят на любовта?
Според експертите на челно място застават „Мръсни танци”, „Брилянтин” и „Нотинг Хил“ като романтични филми, които рушат връзките. „Мръсни танци” показват връзка, при която една жена трябва да бъде зависима от мъжа и да изчака той да я спаси, вместо сама да се занимае с проблемите си.
В „Брилянтин” пък една жена трябва да се трансформира, за да може мъжът да я хареса. Повечето психолози не са съгласни, че това е добър пример за истинска любов и казват, че ако тази „любов” се основава само на външен вид, няма да издържи.
Сред филмите, които имат положителен ефект, са „Ани Хол”, „Ла Ла Ленд” и „Дневникът на Бриджит Джоунс”. Явно в тези продукции любовта се изобразява по-реалистично, с всички трудности, които се случват в една връзка.
