Хората прекарваме безумно много време в това да търсим виновник за мъката, неуспехите и провалите си. Когото и да попитате, винаги ще ви каже, че някъде там съществува някакъв човек, който го е прецакал и заради него той не е там, където заслужава или иска да бъде.
И това важи във връзките ни, където все другият е лошият. Това важи за работата ни, където все някой не ни вижда и не ни оценява. Това важи за мечтите ни, които винаги са невъзможни за нас, защото сме жертви на съдбата и просто няма как да стане "и ти не разбираш". Защото ние сме прецакани. Защото нашият живот не е лесен. Защото сме се провали веднъж, но не сме опитали пак. Защото дори не сме започнали. И най-важното, защото не виждаме себе си, не познаваме себе си и не вярваме в себе си.
Защото обичаме да бъдем жертва - на другия, на обстоятелствата, на времето. И макар да ни е трудно да си признаем, всъщност нямаме топки да бъдем честни - не искаме да поемем отговорност и да осъзнаем, че нашият живот зависи единствено от нас. И имаме проблеми с другия, защото имаме проблеми със себе си. И не ни оценяват, защото не оценяваме себе си. И не получаваме онова, което искаме, защото не сме направили и усилие да го поискаме. Защото се определяме с провалите си. Защото татуираме лошия си опит дълбоко под кожата и го оставяме да ръководи целия ни живот.
Защото всеки път, в който ни се дава възможност да получим исканото, ние бягаме и се отказваме.
Времето не е оправдание. Годините не са. Нито опитът. Парите не са оправдание. Знанията не са оправдания. Другият не е оправдание. Миналото не е.
Всеки ден имаме право на избор. Какво ще изберем, зависи единствено и само от нас. От никой друг.
Автор: Силвия Крумова, Silvia Amica
