Изневярата е нещо лошо. Всички го знаем. Наясно сме, че е нечестна и болезнена и не е справедливо да причиняваме нещо такова на човека, с когото имаме връзка. Но въпреки това хората го правят, без да се замислят за чувствата на партньора си. И в повечето случаи не им пука какви са последствията от изневярата.
Откъде знам това ли? Е, аз съм изневерявал. Да, това ме прави донякъде лош човек, разбирам. Въпреки това, позволи ми да ти дам обяснение, преди да ме намразиш.
Не беше защото смятах, че тогавашната ми приятелка беше лош човек, не беше и защото не ме привличаше или не я обичах. Беше нещо много по-сложно от това, нещо, което не мисля, че повечето хора биха могли да разберат. Така че ето моето обяснение за това защо изневерих:
Мъжете сме създания, които са много несигурни, въпреки че не го показваме. Историята за това как изневерих няма нищо общо с момичето, с което се срещах и всичко общо с вътрешния конфликт, който съм сигурен, че по-голямата част от мъжете, които изневеряват, имат: представата за това, че не ни желаят.
Много жени могат да потвърдят, че мъже им се нахвърлят почти всяка вечер. В бара, на улицата, в Интернет… мъжете навсякъде се стремят да „забият“ някоя жена, надявайки се, че тя ще спи с тях.
Жените намират това поведение за отблъскващо и обидно, но то говори за желанието на мъжете да се чувстват искани. Когато отидем на бар, никой не идва да ни заговори с желанието да ни очарова, когато вървим по улицата, никой не ни подсвирква. Повечето от дейностите ни остават незабелязани. Там лежи проблемът.
Това, което много жени не могат да разберат, е, че докато подсвиркването и свалките от страна на мъжете са досадни, това кара дамата да се чувства желана и й дава увереност. Мъжете пък рядко биват карани да се чувстват желани, те няма как да получат тази специфична увереност. Затова и го направих.
Проблемите при дългите връзки идват оттам, че в тях можеш да получиш това усещане, че си желан само от партньора си, а това често не е достатъчно. Особено ако партньорът ти не е добър в изразяването на чувствата си.
Да излизаш с момиче, на което му е трудно да бъде честно с теб, може да донесе много проблеми. Може да те накара да се почувстваш нежелан, дори грозен и отблъскващ, което пък от своя страна подтиква теб да направиш нещо, за което ще съжаляваш. Така стана и при мен.
Срещах се с момиче, което вече не ме караше да се чувствам специален. И тогава друго момиче ме накара да се чувствам желан. Беше вълнуващо, най-после получих това, от което имах нужда, а не получавах от приятелката си. За съжаление се подадох на изкушението и изневерих. След това бях шокиран. Не можех да повярвам какво съм направил. Преди постоянно повтарях как съм против изневярата и как, ако не обичаш този, с когото си, и ако искаш да си с друг, просто трябва да прекратиш връзката. И ето ме мен- правейки това, което се бях заклел, че няма да направя. Не знаех как да постъпя- да си мълча ли? Да се преструвам, че нищо не е станало? Да призная на половинката си? Да скъсам ли с нея?
В крайна сметка връзката ми приключи. Мислех, че е за добро, но това не ми даде утеха. Бях изневерил и на принципите си. Чувствах се слаб. Единственото нещо, което мислех, че ще ме накара да се чувствам желан, ме караше да се чувствам като лош човек.
Важното нещо, което трябва да се разбере относно „кръшкачите“, е, че най-често те не изневеряват поради това, че не обичат половинката си- причината е симптом на вътрешен проблем. Да, има хора, които изневеряват, защото връзката не върви, но ги е страх да я прекратят, други пък просто не са привлечени от половинките си.
Аз знам едно- имах страхотна връзка, а приятелката ми беше страшно секси. Не беше виновна тя, а аз. Имах емоционални проблеми, които не мислех, че тя би могла да ми помогне да разреша. Усещах дупка, която смятах, че ще запълня чрез изневярата. Но това не се случи.
