При една раздяла почти винаги остава разочарованието, особено при интимни взаимоотношения. Тогава винаги липсата е голяма.
Огромна част от хората се усамотяват в слушане на романтични и баладични песни, които почти винаги ги депресират още повече.
Хората се разделят по различен начин, но това не означава, че вече не се обичат. В любовта винаги бягаш от този, който те обича. Любовта е като войната, лесно е да я започнеш, но е трудно да я завършиш.
Да се разделиш с човека, когото обичаш, е все едно да се влюбиш в някого, който никога не си срещал. При това болезнено състояние човек не знае накъде да поеме, защото колкото повече обичаш, толкова повече раздялата боли.
Винаги от добро приятелство може да се роди голяма любов, но от любов да останеш приятел с половинката е почти невъзможно или постижимо, само когато романтичните чувства са си отишли.
Трябва да приемеш, че животът е непредвидим. Изпълнен е със смях, сълзи, любов и раздели. Трябва да осъзнаеш, че на всеки един човек му се е случвало да премине през раздялата.
Когато загубиш някой или нещо, което вече си го приел като част от живота си, е изключително болезнено. Все пак с този човек най-вероятно са свързани и най-красивите ти и забавни мигове. Но раздялата и любовта са като брат и сестра. Вървят ръка за ръка и имат много общи черти.
Разбира се, колкото по-дълга и дълбока е била една връзка, толкова по-продължителна ще бъде и болката от раздялата. Абсолютно естествено е да продължиш да правиш ежедневните неща, които доскоро сте правили заедно. За периода на раздялата няма срок, просто един ден тя притъпява. Кога? Само времето лекува и може да определи.
Човек не трябва да съжалява за нищо. Щом една връзка е приключила, значи има защо и означава, че ще дойде по-добро. Всеки се учи от грешките си и получава положителни уроци от живота и най-вече от човека, с когото се е разделил.
Раздялата не е фатална, а поучителна. Фатална може да бъде само смъртта. Любовта, към която се стремим и преследваме, винаги намира точното място във всеки един от нас.
