По-лесно е да си тръгнеш, защото тръгването ти дава спокойствие на ума. Не трябва да се тревожиш какво изпитва другият към теб. Не трябва да се чудиш защо не пише, не се обажда и не показва, че се интересува от теб. Не трябва да си задаваш въпросите, които се опитваш да избягваш. Не трябва да отваряш стари рани и да си припомняш всичките пъти, когато си дала сърцето си на някого, а той го е разбил. Така че просто си тръгваш, защото боли по-малко, отколкото да останеш, когато си несигурна.
По-лесно е да си тръгнеш, защото тръгването означава, че няма какво да губиш. Не си инвестирала в никого. Не си се отворила за него. Не си си позволила да полетиш, за да не паднеш. Играла си сигурно. Да си тръгнеш е безопасно, защото не рискуваш нищо. Винаги си с единия крак навън, готова да излезеш, преди да е станало прекалено късно.
По-лесно е да си тръгнеш, защото тръгването те кара да се чувстваш силна. Контролираш нещата. Не позволяваш на другия да си играе с мислите ти, да ти подава смесени сигнали, да наранява чувствата ти. Тръгването те освобождава. Ти си шефът. Ти поръчваш музиката. Никой не може да те нарани, когато си сама.
По-лесно е да си тръгнеш, защото оставането не ти е вършило добра услуга в миналото. Всеки път, когато си оставала, си съжалявала, че не си си тръгнала. Всеки път, когато си оставала, другият си е тръгвал първи. Всеки път, когато си оставала, са те приемали за даденост. Всеки път, когато си оставала, в крайна сметка са те изритвали.
По-лесно е да си тръгнеш, защото това ти дава илюзията, че вършиш правилното нещо. Кара те да чакаш човека, който магически ще се появи и ще остане. Смяташ, че по този начин си купуваш допълнително време, но независимо кого ще срещнеш и в кого ще се влюбиш, в крайна сметка трябва да се научиш да оставаш, дори когато се изкушаваш да си тръгнеш. Трябва да останеш, когато нещата станат трудни. Трябва да останеш, дори това да означава, че ще ти разбият сърцето отново. Трябва да останеш, защото връзките не работят, когато и двамата си тръгват. Те работят, когато и двамата са решени да останат в момент, в който е по-лесно да си тръгнат.
Така че можеш да се научиш да си тръгваш. Можеш да станеш много добра в това да си тръгваш и да предпазваш сърцето си. Можеш да живееш щастливо без стрес и да правиш всичко сама. Но ще дойде момент, в който ще се умориш да си тръгваш. Ще се умориш всеки път да бягаш и да започваш отначало, да вървиш сама, без да има ръка, която да хванеш или рамо, на което да се опреш. Ще искаш да си починеш, но няма да има кой да те отмени. Защото така стоят нещата – оставането е рисковано и трудно, но си струва; тръгването е забавно и лесно, но ти пречи да откриеш любовта. Пречи ти да откриеш единственото, което може истински да промени живота ти.
