Все още мисля за теб.
Въпреки че вече няма „нас“, аз връщам лентата назад в съзнанието си. Позволявам си да фантазирам за някои неща, които никога не са се случвали и които никога няма да се случат. Позволявам си това понякога.
Дори когато съм заобиколена от най-обичаните хора в живота си, ми се иска да се срещна и с теб. Предполагам, че точно толкова ми липсваш.
Казват, че да се опитваш да забравиш някого, когото обичаш, е като да се опитваш да си спомниш за някого, когото никога не си срещал. Така че, не се опитвам да те забравя. Позволих ти да си малко повече в главата ми.
Въпреки че се чудя какво би било, ако все още бяхме заедно... Колко хубаво би било да живея без тази болка, която ми причинява отсъствието ти...
Все още не съм намерила начин да те пусна, макар че мина известно време. Никакви книги за самопомощ, никой човек не може да ми помогне, защото е много трудно да те пусна от сърцето ми. И въпреки че ми отнема адски много време, ще го направя!
ЗАСЛУЖАВАМ ЛЮБОВ, КОЯТО МЕ КАРА ДА ЛЕТЯ, А НЕ ДА ЧУПИ КРИЛАТА МИ
Отделям толкова време, колкото ми трябва, защото все още усещам присъствието ти в мен.
Просто не мога да те изгоня от главата ми и ще се справя с това, защото аз бях тази, който реши да си тръгне. Аз бях тази, който ти даде силата да ме унищожиш емоционално и сега трябва да се науча да живея с това.
Сега разбирам, че дори и най-голямата любов може да стане токсична за нас. Може да се окаже, че човекът, който трябва да те обича най-много, става човекът, който те наранява най-много.
Разбрах, че любовта ни не е трябвало да продължи. Нейното предназначение беше да ни научи на важен урок. Все още не знам какво е окончателното послание, но знам, че след токсичната любов, реших да кажа „не“ на всеки, който няма да се бори за мен, който не е готов да направи всичко, за да ме спечели.
Въпреки че боли като ад, въпреки че ми липсваш, не искам да се върнеш!
Не искам да изпитам нашата история отново. Видях повече от достатъчно. Идеята за нас, която имах в ума си, избледнява и бавно осъзнавам, че моите фантазии ще останат точно това - само фантазии. И това е добре, защото ти просто не беше човекът за мен!
Сигурна съм, че времето ще покаже, че да си тръгна от теб беше най-доброто решение, което взех.
Ти беше като една книга, красиво опакована, но напълно изгнила вътре. Видях всичко, което трябваше да видя и това ми стига. Прочетох всеки ред, всеки параграф и всяка глава от твоята личност и знам по-добре от всякога, че никога повече не искам да отворя тази книга!
