Много пъти съм се чудилa дали някога отново ще бъда нормален човек. Чудех се дали ще се чувствам добре в кожата си и дали ще си дам още един шанс да обичам отново.
Винаги съм давала шанс на хората без значение как се държат и накрая съм си патила от това. Човек би могъл да си помисли, че съм свикнала досега, но този път беше по-различно, по-страшно...
Срещнах мъж, който ми крещи и ме обижда. А аз се влюбих в него. Въпреки факта, че получих предупредителни знаци да не се приближавам до него, го поканих в живота си и в сърцето си. Реших да ни дам шанс.
Бях толкова глупава, че вярвах, че ще бъда тази, която ще го промени. Но не можеш да укротиш звяра, нали?
Влюбих се в човек, който не беше в състояние да обича никого освен себе си.
Без значение какво му дадох, никога не беше достатъчно. Колкото и да го обичам, той никога не ме обичаше истински. Всички „чувства“, които той изля към мен, бяха част от неговата добре практикувана схема. Той знаеше, че ще направя всичко за него, ако ми даде дори само щипка любов. Знам, че всъщност не можеш да измериш любовта, но когато става дума за минимални дози като тези, който той ми даде, можеш.
Влюбих се в някой, който беше изключителен егоист.
Моите нужди никога не бяха от значение. Единственото, което беше важно, когато бяхме заедно, това беше неговото щастие. Най-лошото беше, че той беше най-щастливият човек, когато аз бях толкова нещастна. Сякаш се храни с моето нещастие.
Казвам си през цялото време, че не бих се влюбила, ако знаех колко егоистичен е, но това е лъжа. Така или иначе вече дадох сърцето си...
Влюбих се в някой, когото мислех, че мога да променя.
Никой не ме е карал да го правя. Направих това за себе си. Мислех, че мога да го променя. Мислех си, че ако му дам цялата любов, която някога съм имала, той ще се промени, ще стане по-добър и истински човек.
Знаех, че има отрицателни черти, но така прави всеки човек. Никога не съм го приемала за лош човек заради недостатъците му. Реших да го приема като цяло, с всичките му хубави и лоши черти. Единственият проблем бяха чувствата му. Единственият проблем беше, че той не е в състояние да обича. Той е типът, който не може да изпита съпричастност към никого. А аз бях от типа момиче, което усещаше всичко в хиляди различни цветове.
Влюбих се в мъж, който ме обвиняваше за всичко.
Винаги, когато нещата се объркваха за него, той си го изкарваше на мен и ме обвиняваше. Сякаш съм най-лошото нещо, което някога можеше да му се случи, сякаш исках да му се случат лоши неща.
Опитът да се изправя срещу него беше най-глупавата идея досега. Просто влоши нещата. Нямах идея как да му обясня, че не съм злодей и че съжалявам, когато той страда.
Късно разбрах, че няма как да промениш такъв човек... Вече бях се влюбила.
