Уважавам мъжете.
Те правят живота по-интересен, подават ни ръка, отварят вратата, купуват ни шоколад и рокли.
Посрещат ни на летището. Ще отидат на война, ако има война. Те са смели.
Те казват: Няма проблем и проблем наистина няма.
Те идват за нас, прибират ни от гости, водят ни у дома и ни завиват с одеяло.
Харесват ни и без грим.
Пренасят ни през локвите, струва им се, че сме мънички и трябва да ни прегръщат. Те са прави.
Уважавам мъжете.
Те стават бащи и дават фамилия на децата ни. Те ни защитават. Те ухаят на скъп одеколон.
Уважавам мъжете.
Техните думи съвпадат с постъпките им. Те ни познават най-добре.
Те винаги се интересуват къде сме. Те настояват да платят сметката, макар и сами да не знаят защо. Те търпят капризите ни и казват на приятелите си:”Тя има ужасен характер, но е толкова красива!”
Те ни прощават всичко, макар че ние нищо не им прощаваме…
Те са силни.
Уважавам мъжете. Но само Мъжете, а не лицата от мъжки пол.
