Казвали са ми, че съм трудна за укротяване. Казвали са ми, че се страхувам от любовта или от обвързване, или че съм "бунтарка", защото за мен да се омъжа не е фикс идея, която поставям на първо място в живота си.
Не, че искам да съм трудна за обичане. Това е обратното на реалността. Това, което искам повече от всичко, е да обичам силно и дълбоко. Желая да дам всичко от себе си на този друг човек.
Проблемът е, че не мога да го направя с всеки. Не знам как се превърнах в последния човек от това поколение с толкова високи стандарти, но ето ме тук. Трябва да чакам. Да чакам някой, който си струва, с когото ще бъда щастлива и ще мога да му се отдам напълно - физически и духовно. Пред когото не ще се налага да слагам маски и да правя компромиси с ценностите си.
Имам стени, но съм ги изградила с причина. Чакам човека, заради когото ще ги съборя. Не може да се задоволя с мъж, който е пасивен, имам нужда от сила, от този, който ще се бори за мен и ще знае цената ми. Да, трудна съм за обичане, просто защото искам всичко.
