Той НЕ беше твоята сродна душа и ти го усещаше. Но просто не можеше да приемеш това, което вече знаеше, че е истина.
Той не беше твоята сродна душа, а котва, която те държеше стабилна, а след това те остави заседнала. Той беше слънцето в твоята вселена, когато не беше сигурна около какво друго да се въртиш. Ти вложи енергията си в идеята за него. Връзката ви беше добра, защото ти я направи такава. Той беше лесен подвиг.
Той изглеждаше съвършен на повърхността и след това все по-малко идеален с течение на времето. Истинските сродни души са обратното – дълбочината на връзката се разкрива, колкото повече сте заедно. Той беше перфектният партньор за човека, който беше, а не за човека, който трябваше да станеш.
Ти не се намери с него, а стана такава, каквато той искаше да бъдеш. Не беше щастлива, ако не бяхте заедно – и не знаеше какъв би бил животът ти, ако не можеше да го имаш. Това не е любов, това е пристрастяване. Това е безопасно място. Това е зона на комфорт, която се превръща в патерица.
Вижте още: Ако един мъж наистина ви харесва, НЯМА да каже тези 6 неща
Той не беше твоята сродна душа, той ти отвличаше вниманието. Той беше временна фикс идея, която те разсейваше от големите въпроси, на които не можеше да отговориш.
Знаеш това, защото той "избледня", когато ти се намери.
Той не беше твоята сродна душа, той беше урок.
Той не беше това, което се надяваше да бъде, и все пак трябваше да се надяваш. Той не беше това, което си представяше, и все пак трябваше да си позволиш да мечтаеш. Той не беше твоето бъдеще и все пак трябваше да се чудиш дали може да бъде. Работата е там, че понякога не сме предназначени за нещата, които губим, и все пак трябва да ги загубим.
Вижте още: Най-големите любови се случват неочаквано
Понякога трябва да разбием собствените си илюзии, за да можем да разберем какво е реално, когато го открием. Истинската ти сродна душа няма да бъде шевът, който ви държи заедно. Той ще бъде някой, с когото да вървиш заедно по пътя на живота.
