Обожавам сладко. Но повече обожавам теб! Защото ти си много повече от парченце вкусен шоколад. Ти за мен си целият свят!
Един прекрасен, по-цветен, по-сладък свят, пълен с изненади и незабравими мигове.
В този свят аз се чувствам жива и опитвам, както от най-вкусните десерти, така и от горчивото вино. Ала не се боя да опитам от всичко, защото животът не е само ванилов сладолед, полят с ягодов топинг, животът понякога люти, понякога горчи, но важното е да не губим вярата, да не губим любовта.
С теб, любов моя, искам да опитам от всичко!
Ти си моята пилешка супа, която ми сгрява душата в студените зимни вечери. Когато сгушена в теб, се чувствам толкова добре. Топло ми е, приятно ми е. Целувката ти сгрява ми сърцето и не искам зимата да свършва.
Ти си моята слънчева и усмихната понеделнишка сутрин. Ти си надеждата, че днес времето ще е прекрасно и няма да вали. Че работният ден ще мине като миг, аз и ти отново ще сме заедно, все едно никога не сме се разделяли.
А когато връщаш се изморен след тежък ден, ще съм твоята почивка, твоето легло, твоето уютно вкъщи.
Ще запалим свещи, ще отворим шампанско, ще празнуваме без повод, ей така, че се обичаме, че се имаме! И какво като утре е вторник, нека съм твоята пиянска вечер, твоят сладък махмурлук. И нека съм твоето равновесие, когато залитнеш след третата празна бутилка на пода!
Нека бъдем луди тийнейджъри, без задръжки, без морал, без тревоги за утрешния ден. Ти да си моето утре и да не ме интересува, ако се успим.
И ето тръгваме нанякъде, без значение къде. Ти си моят компас, води ме надалеч, където няма проблеми, където будилникът в 8 няма да звъни, където няма делници, само празници.
И нека пак да бъдем само двама, да се гоним като обезумели, боси по топлия пясък. Ще скачаш да ми хванеш звездичка, а накрая ще ми подариш луната.
И нощта никога няма да свърши. Ще лежим голи на земята, допрели телата си, парещи, обичащи, истински, искрени, а разстоянието между нас ще е само една целувка. Целуваш ме. Няма разстояние.
Ще отворя очи и ще видя слънцето, ще ми мирише на ароматно силно кафе с лъжичка захар и малко канела.
Ще си ми приготвил любимата закуска, а аз още сънена ще търся сърцето ти, защото сутрин обичам да чувам как тупти. Ей така, просто да знам, че те има!
Ще е събота. Ти ще бъдеш моят шоколадов сладолед, поръсен с карамелизирани бадеми и полят със сладко от смокини. Аз ще съм твоето мързеливо утро. Нищо няма да правим, нищо! Само ще бъдем щастливи, какво друго ни трябва?
Освен за пропуснати целувки, за какво друго бих могла да съжалявам? Така че целуни ме! Веднага! Целувай ме цяла събота!
И когато отворя очи, ти пак ще си тук. Защото ти си моите палачинки със сладко от боровинки в неделна сутрин.
Леглото неоправено, косата рошава, очите искрени, кафето още горещо, целувките сладки, думите излишни. Ах, как обичам неделя сутринта!
