Стоя пред тебе гола. Чак до кост.
Пристъпвам леко , като в храм.
Съблякох и последният въпрос.
Защото ти си тук . И гледаш ням.
Потръпват устните ти колебливо.
Усещам , сякаш си смутен.
Чудовището в тебе е красиво,
когато е притихнало ..до мен.
А дишането ти е меко и първично.
( Студен сатен си представете.)
Нощта прие целувките ти лично
и нежно се присви във коленете.
Ръцете ни без капка жал
докосваха се бавно. Като изтезание
описваха във тъмното овал
и пак се връщаха обратно със желание.
Не ми хвалете нощните си музи,
с които тялото ви е крещяло лудо.
Живяла съм и аз с илюзии,
че онзи трепет бил е чудо.
Но истината е съвсем различна.
Разказа ми я с пръсти тъмнината.
Телата няма как да се обичат,
ако не се докоснат ..по душата.
Автор: Ariadna
