Има хора, които идват веднъж в живота ти. Те идват, за да си отидат... И да не се върнат никога повече...
Те не носят надежда, с тях няма мечти. Още, когато се появят, ти вече знаеш, че ще си отидат. Всичко е въпрос на време. И въпреки всичко, те са тук, сега... Те идват, за да ти покажат, че освен сивото има и цветно, че не е необходимо да се криеш зад вратата, а трябва да излезеш и да крещиш, че те има.
Идват за да ти покажат, че истинската обич не съществува само в книгите, че принцовете не са това, което е описано там, но ги има... Че трябва да можеш да се довериш и да не се страхуваш да допуснеш някого до себе си.
Те разбиват представите ти за идеала и ти показват истината от друга страна. Те са тук, за да ти покажат, че сама можеш да избереш кое да виждаш - красивото и истинско в човека или недостатъците му. Те са хората, които с топлината си, с разбирането, с мекия поглед и нежна ръка успяват да те научат на търпение и вяра.
Те са хората, които те карат да се усмихваш спомняйки си за тях. Които понякога ти липсват в нощите, когато си сама. Хората, с които си споделила всичко и нищо едновременно. Хората, които те опознават по-добре от самата теб... но това не те плаши... не и този път...
Знаеш, че няма да се върнат, че трябва да продължиш... Затова не боли, когато си тръгват, а ги изпращаш с усмивка. Знаеш, че така е трябвало да стане...
Те не искат от теб да се променяш, с тях си била себе си във всичките си форми и настроения, но си приела и тях такива... С тях си изживяла нещо истинско, макар и кратко, бурно и спонтанно... нещо... изпълващо те с хаос от емоции до краен предел... А това, което е останало след тях, един незаменим урок за любовта, живота и отношенията.
