Ти си сингъл или иначе казано сама. Много искаш да си намериш партньор. Общуваш си с толкова хора онлайн, но когато се прибереш вкъщи самотата се е разположила на дивана. Повечето ти приятелки вече са омъжени, обсъждат бебешки проблеми, споделят снимки с бебета в мрежата, ти ги лайкваш и всеки път ти става тъжно, че това все още е далечна за теб тема.
В работата не забелязваш мъжете. Тези които си струват, като че ли всички вече са заети, а другите не ти допадат. Излизала си на няколко срещи от разните приложения и сайтове за запознанства, но първоначалните ти очаквания се сринаха след реалните срещи и ти почти се отказа от такъв тип търсене. Къде да срещнеш онзи специален, романтичен и харизматичен мъж.
Един колега сподели, че на Парти за запознанства е намерил гаджето си. Ти започна периодично да разглеждаш тези събития за директни запознанства. Имаше и бързи срещи, и нещо наречено мачмейкинг. На моменти при мисълта да участваш там усещаше, че в теб се надига онова напрежение, което изпитваш, когато отиваш на интервю за работа… Какви хора ходят по този тип запознанства? Дали не са само разни странни и супер самотни? А и мисълта, че ще разговаряш с толкова много нови хора… ами ако се окаже, че никой не те харесва или ако блокираш и не се сещаш какво да говориш… Все пак директно се изправяш лице в лице с човека и ако е много привлекателен, може би ще се притесниш. Но пък друга страна - няма да го има онзи период, в който си пишете, надяваш се, почти се влюбваш и след като се срещнете обичайно се разочароваш. Така поне виждаш и преценяваш веднага…
Но ти не се реши да участваш. Самотата все така те чакаше вечер, разположила се на дивана в хола и като че ли никога нямаше намерение да си тръгне.
Тогава дойде командировката в Англия. Трябваше да се обучаваш почти година във връзка с новия проект. За разлика от това, което предварително беше чувала, английските колеги бяха много свежи и общителни. Често излизахте заедно след работа. Там разбра, че почти всички от тях ходеха на Бързи срещи (Speed dating), Мачмейкинг или мачинг (както те му казваха), и никой не се притесняваше да обсъжда това. Навиха те да отидете на парти за запознанства. С тях там, в Англия, ти беше някак по-лесно да се престрашиш. Хората бяха интересни и ти се забавлява много. Не срещна онзи невероятен харизматичен твой човек, но пък се запозна с много хора.
В деня на прибиране в България, намери покана за сватба в пощенската си кутия. Петя, най-добрата ти приятелка, щеше се жени за момчето, с което току-що се беше запознала, когато ти заминаваше за Англия! Ти премяташе в ръцете си красивия плик, а в главата ти се стрелкаха мисли… Толкова често се чувахте, ти знаеше за разочарования ѝ с мъжете. За сегашната си връзка Петя не говореше много. И сега сватба…
В деня на сватбата ѝ много се вълнуваше. Някак си очаквано беше следващата сватба да е твоята, защото всичките ти близки приятелки вече са семейни. Беше ти и малко тъжно, защото последният човек, с когото можеше да ходиш по партита и да си говориш за мъже, днес влизаше в отбора на обвързаните.
Сватбата беше старателно подготвена и романтична. Когато дойде време младоженците кажат обетите си, ти се беше загледала в телефона си. Поредното предложение за среща в сайта за запознанства… човекът изглеждаше симпатичен… В този момент Петя се обърна към залата и каза, че иска да споделят нещо на гостите: "Ние се запознахме на Бързи срещи точно преди една година!".
Това отекна в главата ти: "Запознахме се Бързи срещи"… Защо не ти беше споделила?! Нали двете обсъждахте да ходите заедно. Даже се бяхте записали веднъж. И защо досега не ти беше казала. Тя изпитваше същите притеснения да търси партньор по този начин, но все пак се беше престрашила… И бяха стигнали до сватба!
Може би вече беше крайно време да опиташ и ти.
Автор: Радослава Карамихалева
