Усещам хората и техните емоции. Знам какво изпитват сега. Знам защо действат по този начин. Те не знаят за мен. Те не знаят, че избягвам погледа им, защото невинаги мога да открия нещо хубаво в него.
Можеш да разбереш много за един човек по очите му. Когато усетя, че някой е искрен с мен, го гледам право в тях. Иначе не. Иначе броя звезди, обръщам глава. Думите му нямат никакво значение, думите му не оказват никаква тежест върху мен. Това са наизустени фрази, разказват ми чужди, а доста често и измислени истории. Усещам ги. Те не знаят, че го правя.
Виждала съм влюбени очи. Истински и наивно влюбени очи. Няма човек, който да е изпитал тази емоция и да отрече, че не е бил наивен. Има нещо красиво в тази глупост, а аз толкова харесвам красотата, която се събира там... магия! Блестят, сияят, кожата им е различна, а в гласа им се усеща едно звънтене. Грабиш от енергията им, сякаш цялата, която съществува в света се е събрала в тях.
Виждала съм очи на болка. Кървави очи. Късат от мен, защото в тях не е останало нищо. Празни са. Сиви. Голи. Ако погледнеш към душата им, ще видиш поле. Едно голо, пусто поле, в което не може да направиш нищо друго, освен да се изгубиш. Колкото и да се бориш, колкото и да се съпротивляваш, вятърът там те повлича, защото те усеща като последното си спасение. Отпускаш се и оставаш да бъдеш повлечен. Въртиш се, въртиш се в центъра на бурята им, докато тя не се измори и не се укроти, изпила енергията ти.
Накрая разбираш, че каквито и да са очите, било то влюбени или ранени, в тях се чете единствено любов. Колкото има в началото й, толкова има и в нейния край.
От едни очи само ме е страх. От празните. Тези, които не носят нищо. Безразлични очи. Без емоция. Без чувство. Без жажда за живот. Седиш на прага на такъв поглед и не знаеш как да постъпиш. Да влезеш ли и да се загубиш в тъмнината им, или да си тръгнеш, знаейки, че може да си последната им възможност за цвят. Кой решава в този избор? Ти или човекът, на който е погледът? Дали не трябва да останеш някъде скрит, невидим за тях, за да видиш дали ще те призоват за спасение, или може би е по-добре да отидеш и да изсипеш цялата си палитра с цветове над главите им?
Няма значение. Няма значение от твоя избор. Всеки сам носи отговорност как трябва да изглежда прозорецът на неговата душа. Някои имат изглед към море и светло синьо небе, покрито с облаци и ярко светещо слънце. Други имат безкрайна бездна. Дърпаш завесата и се накланяш леко напред, защото ръбът е толкова близо, че почти те повлича към дъното на своя крах. Има и такива, които нямат перде и прозорец нямат, и гледка нямат. Имат стена и сами трябва да разбият дупка в нея. Или да си купят нова къща. Всеки носи своя избор със себе си. Всяка една секунда, в която човек поема дъх, прави избор за начина, по който гледа към света, както и за начина, по който светът гледа към него.
Заради това и още безброй други неща, не променяйте. Не се ровете. Не бъркайте. Не се отдръпвайте, не настъпвайте. Само гледайте. Този, който иска да бъде видян, ще погледне към вас.
Автор: Силвия Крумова, SilviÁmica
