Ще дойде ден, в който ще осъзнаеш, че тя вече не е твоя. Защото най-накрая е избрала някого, който е избрал нея. Пътищата ви ще се пресекат, но тя няма да те забележи, защото ще гледа някой друг и ще се смее толкова силно, колкото не си я чувал никога.
Ще изглежда и ще ти звучи познато, но отблизо ще забележиш колко много се е променила.
Променил се е начинът, по който те гледа. Вече ги няма тези пълни с обожание очи. Вместо това тя гледа по този начин себе си. Жената, която смяташе за неуверена и нуждаеща се от твоето одобрение вече не е такава.
Даваш си сметка, че е станала по-красива. Така се получава с хората, които не можеш да имаш.
Осъзнаваш какво ще ти липсва от нея.
Всеки разговор, в който тя е говорила за теб.
Всяко твое съобщение, на което тя е отговорила прекалено бързо.
Всяко нейно съобщение, което ти си игнорирал.
Ще гледаш снимките й, които не си искал да направиш, но тя те е накарала. Не си предполагал, че това може да боли толкова много.
Ще ти липсват дребните детайли и това, че наистина си бил важен за нея.
Съобщенията, които тя ти е изпращала, защото е видяла нещо и се е сетила за теб.
Обажданията й, само за да те чуе как си.
Как те е целувала на раздяла и ти е казвала, че те обича.
Разбираш, че са рядкост хората като нея, на които наистина им пука. Може би е била досадна понякога, но е имала добри намерения и би направила всичко за теб.
Че това, което си смятал за отчаяние, е било грижовност.
Че това, което е изглеждало като липса на самоувереност е било просто отдаване – на някого, който не го е заслужавал.
Че нейната различност я прави специална.
Ще съжаляваш, че никога не си й казвал тези неща, не си я оценявал, не си й благодарил.
Ще ти липсва това, че никога не спря да полага усилия за връзката ви и все смяташе, че не е достатъчно.
Ще стоиш буден през нощта и ще си спомняш как си й пращал съобщения, а тя дори в най-странните часове на денонощието е намирала време да си поговори с теб.
Всичките пъти, в които си я отрязвал, а тя е отговаряла просто "ОК, ще се видим скоро".
Всичките пъти, в които си я използвал и тя ти е позволявала – не защото е била слаба, а защото е знаела, че това говори повече за теб, отколкото за нея.
Ще ти липсва начина, по който ти е разказвала как се чувства.
Това, че винаги е била на твоя страна и е искала най-доброто за теб, макар да е разбрала, че най-доброто за теб никога няма да бъде тя.
Ще си спомниш колко време, емоции и енергия е вложила в теб, а ти си й дал в замяна само несигурност и съмнения.
Празнотата след нея ще те накара да осъзнаеш колко много си я наранил. Ще гледаш в телефона си и ще искаш да й пишеш, просто да я попиташ как е, но не можеш да си представиш дори да напишеш „здравей“.
И това не е защото си направил нещо погрешно. Но не си направил и нещо правилно, за да я накараш да остане.
Така е с добрите хора – остават, докато вярват в теб. Но не можеш да ги накараш да чакат вечно. Тя си е тръгнала, защото така е трябвало. Защото не е можела повече да опитва, да се грижи, да поставя себе си на заден план, а в замяна да получава само болка.
Надявала се е да не греши по отношение на теб, после се е мразела за това, че все пак е сгрешила – защото е мислела, че си различен.
Разбрала е, че не може да е единствената, която иска да запази връзката.
Всеки от вас ще продължи по пътя си и ти ще гледаш как го прави тя. Може би ще виждаш нейни снимки в нюзфийда си. Може би ще разбереш, че е продължила, защото ще имаш усещането, че е изчезнала. Дори няма да съобщава на света за новата си връзка, защото ще я пази за себе си.
Ти ще се чудиш какво става с нея, но няма да знаеш как да я попиташ.
Тя ще срещне някого, който няма нужда да я изгуби, за да осъзнае, че е ценна и заслужава любов.
Ти ще я срещнеш на улицата, тя ще ти се усмихне, може би дори ще те прегърне. И ще бъде неловко и тягостно, защото когато очите ви се срещнат, ще си дадеш сметка, че не е трябвало да приключвате по този начин.
