Слушай ме внимателно. Не говори. Отпусни се и ме слушай.
Ще ти кажа какво си струва.
Сутрин рано да отвориш очи. Да се усмихнеш на новия ден. Да благодариш. Да усетиш дъха на любимия човек, сгушил се в теб. Да се насладиш на аромата на горещото кафе и на току-що приготвената закуска. А може ти да направиш закуска за добро утро. После пак да се усмихнеш. Да я разделиш с половинката си, да се посмеете заедно, докато оправяш косата си, а той закачливо ти я роши.
Струва си да се разходиш рано сутрин. Преди работа, преди всички задължения. Да усетиш въздуха, вятъра, галещ бузите ти. Да се усмихнеш на непознат, да направиш добро, да помогнеш на някой в нужда, да се почувстваш значим.
Струва си да се усмихнеш. Имаш милион причини за това. Да забравиш за всички грижи и проблеми, да мислиш за хубави неща. Да се сетиш за всичко, което имаш и да благодариш. За онези, най-ценните неща, които не се купуват с пари, ала най-скъпо струват. Защото сме богати, щом имаме семейство, дом, приятели и любим човек.
Родителите, които толкова много са ти дали. Приятелите, с които задружно сте се смяли, с които дори болката сте преживяли. Любимият човек, пред когото да разкриеш и най-големите си тайни. С когото се чувстваш най-добре, обичана, защитена, сигурна и така щастлива.
Ето за това си струва да се будиш всеки ден, да дишаш, да живееш, да се бориш, да не се предаваш.
И знаеш ли какво си струва?
Да се върнеш вечер у дома и там да те чакат две очи, които с любов те гледат. Две ръце, в които да се сгушиш и да почувстваш щастието. Друго не ти трябва, чуваш ли?
Това си струва в живота - да се усмихваш, да обичаш силно, да живееш, просто да живееш, всеки ден, всеки час, всяка секунда!
