Сутрин още щом отворя очи и те видя усмихнат до мен, ще те обичам.
Дори и днес да се събудиш малко крив и да не ме целунеш, пак ще те обичам.
Като сутринна роса, като ноемврийско слънце, ще се опитам да те сгрея и да върна усмивката ти.
И по обед пак ще те обичам, чуваш ли?
За миг поспри! Забрави за всички грижи и тревоги, изхвърли лошите мисли надалеч. Спомни си как обещахме си двама, че винаги ще сме един до друг - през всички месеци, през всички сезони.
Заедно ще преминем и ще преживеем пътешествието, наречено живот.
И ноември ще мине. Леко мрачен, толкова дъждовен и така студен.
Но в сърцата си ще пазим онази лятна топлина, онова юлско слънце и любовта.
Ще те обичам, обещавам ти дори и вечерта.
Навън студено е, капките се удрят по прозорците, бурята сякаш погълнала е целия всят.
Но аз все така силно ще те обичам като ноемврийски дъжд.
Защото знам, че след всяка буря ще изгрее слънце и след всеки дъжд ще има дъга.
Ще ни сгрее любовта помежду ми и една топла пилешка супа. После ще загреем и с червено вино, а накрая ще се топлим с нашите тела.
Ще е ноември. Ще вали, ще е студено.
Но на нас ще ни е хубаво и топло, нали?
И все така ще те обичам безрезервно като ноемврийски дъжд!
