Обичам те сега. И утре пак ще те обичам. Защо ли? Не зная. Но и вдругиден пак теб ще желая!
Ще те обичам през януари. В мрачните дни и в студените зимни нощи. Ще се гушна в теб и ще ме стоплиш. Ще ни бъде приятно и уютно. И времето навън няма да ни плаши, защото ще ни топли любовта!
Ще те обичам и през февруари. Даже повече ще те обичам. Защото няма нищо по-хубаво от това да има кой да обичаш и кой тебе да обича. Да ти прави топъл чай, да те завие със своето одеяло, да ти каже, че му липсваш и да брои секундите до вашата среща.
Ще те обичам през март. Когато птичките запеят, дърветата разцъфнат и слънцето се смее. Ще се радваме заедно на красивата природа и ще гледаме звездите. Пролетта ще сгрее всички, а ние ще се топли отново с нашата любов.
Ще те обичам през април. И не на шега! Наистина ще те обичам. Още по-силно, по-лудо, по-страстно. Ще ти споделя моите тайни, ще ти разкажа моите болки, ще ти покажа моите рани. А ти ще ги излекуваш с една дума, с една усмивка, с една целувка. И отново ще бъда щастлива и пак ще ставам за обичане!
Ще те обичам през май. И ти ще ме обичаш, знам. Ще усещам как силно бие сърцето ти, когато се докосваме. Ще виждам как грейват очите ти, когато се погледнем. И ще знам, че ме обичаш така, както и аз теб!
Ще те обичам през юни. Така, както обичам лятото. Не, много повече ще те обичам. Ще те хвана за ръката и ще бягаме боси по пясъка. Ще се къпем голи в морето, облечени само в любов. Ще стоим до късно на плажа, ти ще ми свириш на китара, а аз ще се наслаждавам на прекрасните мигове.
Ще те обичам през юли. Така наша любов ще пари, както парят лъчите на слънцето. Понякога малко ще ни изгаря, но това няма да ни плаши. Ние ще се справим с проблемите, ще преминем всички препятствия, нали? Защото любовта не се плаши от нищо, тя никога не се предава, а се бори докрай!
Ще те обичам през август. Ще легнем на плажа и ще мечтаем. Ще си представим как след години пак ще сме заедно, пак на същото място и все така влюбени. И после ще видим падаща звезда и ще знаем, че желанието ни ще се сбъдне!
Ще те обичам през септември. Ах, как ми харесва есенната любов. Някак чиста, истинска, силна, все едно нищо не може да я спре.
Ще те обичам през октомври. Когато листата падат, ще се разкрия през теб. Без маски, без преструвки, без страх. Ще разкрия душата си, ще ти подаря сърцето си и ще се надявам, че никога няма да го нараниш!
Ще те обичам и през ноември. Питаш ме дали няма да ми е омръзнало? Истинската любов не омръзва, не угасва, не се изпепелява, тя може да стане само по-силна. И ние ще сме още по-влюбени. Вече ще знаем всичко един за друг. Всички дразнещи недостатъци и въпреки това ще се обичаме. Много силно ще се обичаме!
Ще те обичам през декември. Ще те наричам "любов моя". Ще сме заедно, ще сме щастливи. Ще се гледаме в очите, както в първия път и ще се желаем, както в първата среща. Няма да престанем да си казваме "Обичам те!", но вече няма да са нужни думи. Ще се разбираме и без тях. Просто ще продължаваме да се обичаме, ей така, без причина.
Обичам те сега! И утре пак ще те обичам!
